Камбоджа › Монасите

Шесто чудо – монасите. За разлика от събратята си в Тайланд, които по принцип не се интересуват от чужденците, монасите в Камбоджа до един говорят английски. Направи ми впечатление, че те търсят контакт с туристите и почти във всеки храм спирах да разменя по няколко думи с тях. Тукашното течение на будизма, както и в Шри Ланка, Бирма, Тайланд или Лаос се нарича Теравада, а Теравадата много преди новата ера започва да се разпространява от Индия през същите тези страни към югоизточна Азия. По-новото течение на будизма, се нарича Махаяна, която се разпространява и естествено променя и обогатява през Непал, Тибет и Китай към Япония и Корея или Виетнам. Разликите между двете форми са минимални, но докато висша цел в Теравадата е идеалистичното и леко егоистично получаване на просветление и откъсването от неизменния кръговрат на природата, монасите в Махаяната отлагат този момент с цел да споделят мъдростта си и да помогнат на ближните. Както и да е – монасите в Камбоджа без изключение бяха хора, за които манастирът е само една чудесна възможност за евтино и сравнително добро образование. Наред с будистките кодекси или религиозните и исторически текстове на санскритски те учат и английски, който отваря повече врати за една добра и доходна работа в бъдеще. Много от монасите разправяха, че те са гордостта на селските си семейства, а майките и бащите им (задължително в този порядък) чупят и от последния си залък, за да финансират уроци по английски, струващи около 4$ на месец. При един иначе почти безплатен живот от милостиня, понякога трябва да се намерят и пари за транспорт до вкъщи, но много от монасите споделяха, че с години не са се прибирали при семействата си, въпреки че територията на Камбоджа не е голяма. По някои храмове се виждаха и тълпи от бездомни деца, които съжителстваха тук в странна симбиоза – монасите отделяха от ориза и храната си, а децата чистеха наоколо, перяха и простираха робите им или се занимаваха с друга дребна работа в свободното си време, когато не крадяха, просеха или продаваха кърпички по градовете. Тежко се живее там, където хората трябва да преживяват само от дупките по джобовете си, но от друга страна най-бедните хора са изключително задружни, много по-щедри от Bill Gates и определено по-щастливи от средностатистическия европеец. А скептиците могат да дойдат до тук и лично да проверят за себе си.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания