Бирма › Нощен влак

Хванах нощен влак от Менделей към Баган. Цената му за чужденци бе фиксирана на 4$ за трета класа, а местните плащаха под десет цента за същата отсечка. На перона минах през няколко контроли и военните бяха въоръжени единствено с палки (целта на автоматите е да раняват или убиват прецизно и бързо, но простата дървена или гумена палка изгражда доста повече респект и страх в тълпата). След като заех запазено си място във вагон с 3 слабо светещи лампи отново пристигна полицията, която записа имената и номера на паспорта и визата ми. След това полицията записа имената и номерата на личните карти на местните около мен и въпреки, че логиката на подобни безрезултатни мерки от библейски времена все още си остава загадка за мен, разбрах че по този начин поне се създават достатъчно работни места на службите за сигурност. Влакът потегли, бирманците около мен не проговориха и дума през целия път, а бе невъзможно дори и да мисля за сън, тъй като всички вагони се клатеха непрекъснато наляво-надясно или нагоре-надолу изпадайки в резонанс, почти достатъчен да изхвърли допотопните железа извън релсите. По официални данни линията Менделей-Баган бе построена само преди 10 години, но според мен тя съществуваше от времената на Киплинг или поне Оруел. Всъщност инфраструктура в Бирма почти липсваше – пътищата бяха разбити, мостовете ги нямаше или бяха отнесени нанякъде, през целия си престой видях най-много 5 бензиностанции, а колите, камионите и автобусите бяха най-раздрънканите в цяла досегашна Азия. И около всичко това се разхождаха военни с гуменки и каубойски шапки, автомати и палки, които толерираха само туристите като подвижни източници на долари – за местните оставаше ролята на смирения добитък, но в страната със сигурност имаше ред (подобно на Виетнам, вратите на някои банки тук оставаха отворени и в събота и неделя, а между гишетата и касите мудно бе полегнала охрана). Бирма има огромна територия и 40-милионно население, големи проблеми с наркотрафика и с десетките малцинства не само по тайландската граница. Бирма има богати залежи на природен газ, полезни изкопаеми и т.н. От скоро е модерно да се говори против хунтата, от няколко години американският конгрес е наложил ембарго на търговията с Бирма и на западните хоризонти се вижда слаб “лъч на светлината” в образа на “символа на демокрацията” – нобеловия лауреат г-жа Анг Сан Су Чи, но демокрацията не е самоцел и универсално лекарство, а само средство за постигане на повече благополучие за народа. Ако трябва да сравнявам Малайзия, Бирма и Камбоджа, на първо място по стандарт е султаната, а бирманците въпреки хунтата живеят доста по-добре от демократична Камбоджа. Така че най-лошият вариант за бъдещето на страната ми изглежда (дори и без външна намеса) един рязък преход към демокрация – новоизлюпените демокрации са общо взето доста смъртоносни. Въпреки това няма как да се отрече, че един огромен потенциал е затворен зад страха на бирманците, а той може да се използва много по-добре ако се направят леки реформи в посока частна инициатива и реформи от китайски тип. Съвсем лаконично впечатленията ми са, че това е пределно ясно на хунтата и нейните следващи стъпки ще бъдат или в тази посока или към самоубийство.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 21 - Мъглата се вдигна, но заблудихме и един французин.Ден 10 - Хижа Помби

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia