След няколко дни в Бирма и след един тежък, дълъг преход нанякъде, малайските ми панталони почти се разпаднаха, както и още по-старата ми фланелка. Заприличах на местен просяк, смених премяната и тъй като не нося много багаж се запътих към пазара да набавя нови дрехи. Обиколих го няколко пъти, срещнах един местен, който “мразел чужденците и не продавал нищо на чужденци”, но магазините предлагащи панталони и фланелки се брояха на пръсти и нямаха моя номер. Едва тогава осъзнах нещо, което бе постоянно пред очите ми – бирманците ходеха с поли и бирманците ходеха с ризи. Само някои млади момчета носеха джинси, а остатъкът от мъжете до един бе вързал традиционния парцал “лонджи” на възел над кръста. Всъщност и жените ходеха със същата дреха, но при тях липсваше възелът и двете крайни части от парцала се подпъхваха една под друга. Хиляди са вариациите на моделите, но лонджи-то, което обикновено е памучно (и в официални случаи задължително от коприна) най-често е с тъмен цвят на дребно каре. Ризата на бирманеца е в светли цветове, а устата, венците и зъбите му най-често са оцветени в червено. Навсякъде по уличната настилка се виждат малки алени петна, които не са от кръв, а от всенародното дъвчене и плюене на бетел – тукашния еквивалент на пушенето. Орехът на бетела се смесва с малко вар и тютюн и всичко това се увива в бетелови листа, а подвижните продавачи на бетел се срещат през 10 метра и заявяват с гордост, че варта се слага за вкус, а тютюнът помага “да мислиш по-добре”. Средностатистическият бирманец има около 15 неизпаднали зъба в устата си и всичките те са черни от остатъците на този иначе приятен, тонизиращ навик. И ако по рейсовете или влаковете обикновено никой не дими, местните винаги масово ще държат в скута си пластмасови торбички, където ще плюят сдъвчения, слюнкоотделящ червен сок на азиатския орех. Децата и най-вече жените почти постоянно мажат лицата си с паста от бяло дърво (ухаещо на жасмин), което се стрива на прах и смесва с вода. Подобно на всички азиатки и бирманката изключително държи на белия цвят на лицето си и се предпазва грижовно от слънцето, а по-възрастните мъже крият белите кичури по коси и бради и масово се къносват в ръждиво-червено.