Юли 2005
Няколко са азиатските пътища, по които може да се стигне от Лаос до България, но единият задължително минава на север през Китай (и Монголия/Русия или Пакистан/Иран или Непал/Индия), а вторият – на юг през Тайланд и Бирма. Много е изписано по западната преса за тази все още изолирана страна, за диктатурата на хунтата и за “символа на демокрацията” – г-жа Анг Сан Су Чи, а по тайландските градове и хотели често се срещаха огромни табла, подканящи към тотален икономически и туристически бойкот на страната. Това бе достатъчно за да събуди интереса ми към Бирма, така че се запътих натам с надеждата да събера повече информация от първа ръка. Единственото премеждие бе, че сухопътната граница с Тайланд (както и Индия или Бангладеш) е затворена почти от как свят светува и се наложи да купя самолетен билет въпреки първоначалните си намерения да се прибера от Индонезия до България по земя. Разстоянието между тайландския Чианг Май и бирманския Менделей е само 300-400 км и ако за тях теоритично щяха да са ми нужни около 2 дни с автобус се наложи да чакам повече от седмица до следващия 40-минутен самолетен полет.