А летището в Менделей бе на около 50км от града, нямаше дори и зачатък на обществен транспорт и превозът на пътниците бе оставен в ръцете на местния таксиметров картел, който събираше по 4-5$ на човек, не даваше признаци да падне в цената и разубеждаваше шофьорите, които след дълго омайване от моя страна изглеждаха навити на автостоп. В такива моменти е най-хубаво да се изнесеш на половин километър настрани, където няма добронамерени неприятели, така че се запътих натам през ехидния смях на мафията, след като им казах че ще мина тези 50км пеша. На третата минута хванах стоп, платих около долар и след два часа стигнах до Менделей. По пътя изпреварихме през смях и с ясни жестове половината от такситата, а после намерих и що-годе добра странноприемница. Смених малко долари по черния курс, а доларът вървеше за хиляда чата – три пъти повече от официалните 350. Все пак хунтата е направила някакъв прогрес, тъй като същото съотношение бе 1:50 само до преди 3 години. В допълнение от Януари 2005 вече не е задължително да обменяш при влизане 200$ в бонове (FEC-ове), с които може да се плаща само на държавните институции, като една жалка мярка да се изолира предприемчивата дейност на сарафите. Местните почти никога не засягат дори и бегло темата политика с чужденците, тъй като това може да им създаде доста неприятности с режима на военните, а всичко което успях да изкопча от тях бе следното – след като Бирма бе скъпо и масово рекламирана като екзотична туристическа дестинация през 1996 година, броят на посетителите (както организирани така и индивидуални) бе достигнал апогей през 2002 и плавно намаляваше през следващите години. Целта на улесненията бе да се стимулира отново растежа на туризма и стабилността на приходите в този сектор.