Бирма › Баган
Когато преди 2-3 месеца се промъквах на велосипед и без входен билет към впечатляващите храмове на камбоджанския Ангкор Ват си зададох теоретично въпроса – Как може такава голяма площ да се опази от гратисчии? След известно време стигнах до извода, че единственият начин е да се направят контролни постове на летището и на пътищата далеч преди града и цялата местност, където ще се събират доларите и ще се издават билетите. Дори някои туристи да дойдат пеш, а други да заобиколят охраната, техният брой ще е минимален. Но бирманците усърдно се бяха погрижили и за тази възможност, въвеждайки условието, че за да се регистрираш в багански хотел задължително ти е нужен поименен входен билет. След 10 часа и 200км безсъние пристигнах на гара Баган в 5:30 сутринта и около 5 км преди града платих с уважение 10$ на местните власти. Баган е най-голямата архитектурна забележителност на Бирма, чието друго име по туристическите проспекти е – Страна на хилядите пагоди. Само специалист по будистка архитектура е в състояние да обясни разликата между ступата и пагодата, а аз ще използвам термина ступа, добавяйки още нещо за тях в допълнение към предишните пътеписи. Ступата символизира пет будистки елемента. Най-долната и част е квадратна (земя), върху нея е стъпил глобус (вода), над глобуса има триъгълник (огън), а почти миниатюрни в най-високата точка са разположени полумесец (въздух) и овал (пространство/ефир). Вече бях свикнал с ежедневната гледка на ступи, но уникалността на Баган се състои във факта, че на площ от примерно 100 км2 все още има повече от 2000 грандиозни, предимно тухлени постройки, вдигани в продължение на много векове. Навремето броят на ступите е бил повече от 12 000, а и досега основната пречка на селяните, орящи с волове между тях е наличието на толкова много тухли. Около някои от ступите може да се види осмоъгълник, символизиращ дните на седмицата и тъй като те не са хронологично подредени ми бяха нужни минути докато разбера, че за будистите има две сряди. Всеки ден е символизиран от различно животно и родените в Петък (рождения ден на Буда) се молят пред прасето, а родените в Понеделник – пред тигъра. Сряда Сутрин е денят, когато Буда е получил просветление (слон с бивни), а Сряда Вечер е денят на слона без бивни. Бирманските храмове бяха единствените в Азия, където се събуваш още на самия вход и тъй като понякога се налага да минеш повече от километър до централния комплекс и главната ступа е хубаво всичко да се разгледа рано сутрин, когато слънцето още не е подпалило земята. В Баган имаше още много чудеса – дървета цъфтящи целогодишно, барабан който удряш от едната страна, без да се чува от другата, а местните бяха изкусни занаятчии, изработващи предимно майсторски “лакови” изделия от бамбук и нещо подобно на каучук в дълъг и сложен процес с уникално примитивна техника. Все пак – останах леко озадачен от храмовете в Баган и Бирма като цяло. Статуите изглеждаха груби и масивни, ръцете на Буда обикновено приличаха на кюнци, постройките най-често бяха нови, а архитектите им явно обръщаха повече внимание на монументалността отколкото на детайлите. Вечер будистките реликви се осветяваха в крещяща неонова светлина, а зад главата на Буда (като християнски ореол) често се виждаха светодиоди, закрепени на въртящи се розетки (или вентилатори). Дори и ужасните виетнамски “икони” с лика на Хо Ши Мин бяха по-малък кич в сравнение с модерната религиозна архитектура в Бирма и почти от първия ден разбрах – това бе стил “будистки Дисниленд”.
Снимки от всички пътувания
 |