Бирма › Анг Сан Су Чи

Крайно време е да спомена, че страната известна в България под името Бирма, всъщност се нарича Миянмар. Така е старото географско име на тази територия, а английското име на столицата Рангун също е заменено с новото име Янгон, което е логично след като в бирманския език звукът “Р” липсва (последната буква на Миянмар също не се произнася). Народността Бъма е около 70% от местното население и когато тук идват англичаните, те погрешно лепват етикета Бурма на цялата колония. По същия начин индийските Колката и Мумбай са преименувани от англичаните на Калкута и Бомбей и в опит да се откъснат от омразното минало, бившите британски роби постепенно се връщат към старите имена. В последствие бе невъзможно да се оправиш из янгонските улици, които бяха с едно име на картата, с друго име на малкото нечетливи табели и с трето име в главите на местните. Всеки преход е тежък, но за да усложнят още повече нещата бирманците явно бяха решили да се освободят и от други странни английски приумици. Някъде след освобождението те бяха напечатали нови “свои” банкноти на стойност 15, 25, 35, 45, 75 и 90 чата и мога само да гадая, че цялата система не е просъществувала дълго точно поради наличието на 90-те чата и отсъствието на 95. А на една от по-новите банкноти, на стойност 10 чата може да се види лика на народната легенда Анг Сан – бивш военен министър, изтъргувал и подписал договора за независимост с англичаните, който по някаква дяволска за хунтата случайност е баща на “лъча на светлината” и “символа на демокрацията” – г-жа Анг Сан Су Чи. Не е чудно, че тя не се споменава с фамилното си име никъде, а военните понякога я наричат само “жената-кукла”. Все пак на името Анг Сан са кръстени националния стадион, улици и училища, а негови портрети и статуи се виждат все още навсякъде из страната. Славата на бащата със сигурност е допринесла до някаква степен за изборната победа на дъщеря му през 1990 година, но изборната победа не впечатлява хунтата и резултатите биват просто задраскани. От тогава “жената-кукла” и “нобелов лауреат” (1991) често сменя местожителство между затвора и домашния арест, а актуалният и адрес е някъде на едно от тези големи празни карета в картата на Янгон, които всъщност са обградени с високи огради и телени мрежи. Излишно е да споменавам, че ако тръгнеш по тротоара на такова каре, след секунда ще се появи военен и ще те “помоли” да смениш страната на улицата. По-вероятно с палка или дебело плетено въже, отколкото с китайски автомат.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 9 - Безименен от запад

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia