Първият ми допир с бирманците бе в “офиса” на “Еър Менделей” в Чианг Май. Отидох при тях неделя сутрин след няколко неуспешни телефонни обаждания и зад отварящата се врата се показа сънлив мъж по потник с типични индийски черти и ЧУДО!!! – без дръпнати очи. Върху едно от двете бюра на самолетната компания, над грижливо разстлани вестници бяха разхвърляни чинии с ориз и шишета със скоросмъртница, а след като обясних че искам самолетен билет, бирманецът се зарови в цялата кочина и нахилено извади училищна тетрадка с листа на пътниците за следващите полети. Минаха няколко дни и същият служител, вече в работно време и сако ми написа и подписа собственоръчно самолетен билет, доказвайки че малките авиолинии нямат нужда от още по-големия хаос на Бил Гейтс и компютрите. “Еър Менделей” нямаше много клиенти, така че имах време да побъбря почти час с бирманеца, който се оказа доста по-разговорлив и услужлив от сервилните и резервирани тайландци и успя да ми даде абсолютно точна и подробна информация за превоза от летището, за черния курс на долара и за цените като едно кратко въведение към страната. А за да приключа на тема самолети трябва също да добавя, че след няколко седмици на летището в Янгон също написаха бордната ми карта на ръка, изобщо не се поинтересуваха колко тежи раницата, митницата можеше да се заобиколи и без майсторство, а гейтът бе само един. Интересно щеше да е да се разбере колко международни полета се обслужват дневно от летището, но табло или информация също липсваше.