Лаос › Послеслов
След около два месеца и половина привърших с Индокитай и се върнах отново в уредения Тайланд. Оставих зад себе си Камбоджа, Виетнам и Лаос и правейки равносметка – пътуването излезе доста интересно, но с един особено песимистичен привкус. Индокитай бе място, където с векове са се събирали и “смесвали” десетки различни раси. Много от тях са идвали и напускали като агресори, други са били размити и заличени от времето, трети и досега са тук, а четвърти само транзитно и войнствено са преминавали нанякъде. Кой бе спечелил от този калейдоскоп на културите и имаше ли победители? Французите бяха постъпили най-мъдро, напускайки колониите си още през 1954 година. След 20 години, 60 000 трупа и още повече инвалиди и наркомани американците също се изнесоха, казвайки “сбогом” на тайландските проститутки, на сифилиса и на гонореята. Камбоджа е една развалина и ще бъде така с десетки години за в бъдеще. СПИН-ът в страната бе импортиран от мисията на ООН през 1993 година, а много от камбоджанските деца водят само живота на секс-кукли за възрастни. Виетнам определено е първенец в района, но и там все още тътне ехото на войната – мините и диоксинът са неразделна част от пейзажа. А освен бомбите в Лаос и партизаните и дрогата за дълго ще създават грижи – по-малко на правителството отколкото на местното население. Нямаше победители, а последствията на нечии добре обмислени печалбарски решения от преди 40-50 години сега се оказваха така заплетени, че и Господ сигурно не ще ги разплете. От няколко години е модерно да се говори за глобализацията, за смаляването на света и мирното съжителство на различните раси, култури и религии, но поне в момента на живите спомени от Индокитай напълно съм убеден, че това е само поредната празна химера.
Снимки от всички пътувания
 |