Лаос › Начало

Юни 2005

Една от многото виетнамски граници към Лаос се нарича Лао Бао. Стигнах до нея след няколко последни премеждия с транспорта и съвсем бързо минах през проверките и покрай жените обменящи донгове за кипове по неизгоден курс. Отдъхнах едва на първата автогара и почти веднага заех място на последната седалка на автобус, поемащ към Саванакет – първият по-голям град на Меконг. Пътят прекосяваше планинските възвишения на Труонг Сон, които са полегати към Виетнам и на места почти отвесни в Лаос, но шосето бе асфалтирано и широко. От тонколоните се носеше спокойна фолклорна музика, а задната част на рейса бе пълна с чували, торби и кошници, върху които лениво се изтягаше контрольорът. По някое време хамали качиха неразглобен трикрилен гардероб с огледало, който едвам-едвам се събра до другия багаж, опирайки плътно в левия прозорец и почти запушващ задната дясна врата. Така се оформиха две помещения в автобуса – пътниците седяха пред гардероба, а контрольорът и аз лежахме някъде зад него. По някое време при нас се настани селянин, който постави върху безформената купчина два издути чувала и метна върху тях един половинметров и един по-малък гущер – ако не се мерят опашките. Гущерите бяха вързани и не мърдаха, но не бива да мислите, че за тази цел изобщо бе нужно въже. Помолих селянина да ги разплете и оплете наново и се оказа че – ноктите на задните им два крака бяха забити в тялото при горната част от основата на опашката (така тези крака не могат да служат за пълзене), а ноктите на предните крака се забиват и усукват около края на опашката, чиято цяла дължина се използва като примка и връзва около главата на влечугото. Гледката със сигурност не е по вкуса на защитниците на животни, а Бриджит Бардо направо би скалпирала този весел селянин, но “вързаните” гущери бяха нещо обичайно по местните пазари и месото им явно бе един достъпен за бедняците деликатес. Често рейсът спираше за закуска и отмора, така че имах възможност да огледам също – изсушените (с козината) цели летящи кучета, изсушеното (с четината) свинско осолено месо на лентички, одраните прилепи на дървен шиш, живите скакалци нанизани на въже, печените скакалци на метален шиш и дебелите гъсеници на дървени клечки. Най-невинни бяха малките цвърчащи наденички, но знаеш ли от какви остатъци са направени? По някое време селянинът с гущерите слезна до две плетени колиби насред полето и може би гущерите вече цвърчаха в тигана, когато ние пристигнахме в Саванакет. Страната изглеждаше колоритна и обещаваща.

следваща →

Снимки от всички пътувания