Лаос › Меконг
След няколко дни поех с бавна лодка срещу течението на Меконг. Водите на реката се носеха бавни и жълти около мен, но замърсяването тук бе изключително и мрежите на рибарите едва ли бяха препълнени. На североизток от Луанг Прабанг по реката се виждаха стотици малки острови от причудливи каменни образувания, а селата по високите брегове бяха предимно от плетени колиби, които само в редки случаи са покрити дори с бамбукови “керемиди”. По завоите на Меконг бедняци пробваха щастието си като златотърсачи, а слоновете също бяха често срещана гледка. Приближавам “златния триъгълник” – неговият център е разположен на границата на Тайланд, Бирма и Лаос, а върховете му стигат дълбоко в териториите на тези три страни. Когато все още царуваха талибаните “златният триъгълник” за няколко години отне първото място по производство на опиум от “златния полумесец”, но в последствие демократичен Афганистан възвърна старото статукво. Къщите на местните започнаха да стават по-богати, и за това не бяха виновни само туристите. Сезонът на опиума е между Септември и Април, така че не видях прословутите “цъфнали макови полета”, но в дъждовния сезон много от селяните садят царевица или друга реколта, така че обикновената нива не е някакъв особен признак. Когато макът (papavera somniferum) разцъфне, под листата му се показва зелена пъпка с коронка, а по нея започва да се стича ценното вещество, наподобяващо латекс – селяните събират реколтата със специални ножици и длетовидни или закръглени ножчета, а тя определено носи по-голям доход от всяка друга селскостопанска стока. Доходите нарастват хиперболично когато – опиумът се превари за пушене, опиумът се преработи в морфин (негова 10% съставна част), морфинът се преработи в хероин база (преработката до тук не представлява трудност и за любителите химици), а от там се получават хероин номер 3 (за пушене) и хероин номер 4 (за инжектиране). Доходите на селянина са микроскопични в сравнение с доходите от крайния продукт и никак не е чудно, че примерно и французи и американци (на държавно ниво) поне в близкото минало са били и с двата крака в кръговрата на наркотика. Освен това – както вече споменах колониалните сили през индокитайските войни залагат на хмонг-ите като съюзници срещу виетнамците, а когато селяните хмонги са с пушки из баирите, съселяните им най-лесно могат да се изхранват от опиум. Французите изкупуват и прехвърлят стоката до Сайгон, където финансират локални виетнамски съюзници срещу движението Виетмин, а американците вършат абсолютно същото, но тяхната политика рикошира и 15-30% от войниците им вместо пушки се хващат за спринцовките. По време на престоя ми в Пакбенг, бамбуковата лула с опиум струваше 10 Бата (около 40 стотинки) а сред местните наркопласьори имаше и 5-годишни деца. И въпреки че пушенето на опиум по принцип е разрешено на местните малцинства, то (макар и рядко) може да създаде доста проблеми на чужденците, идващи тук да опият ума си.
Снимки от всички пътувания
 |