Лаос › Сиен Куанг

Провинция Сиен Куанг е планинска и хълмиста, но горите често липсват. По много залесени хълмове се виждат огромни кръпки от сипеи и камъни, където не растат даже храсти. Песента на птици и насекоми наоколо е рядкост, но този феномен не е вследствие на пожар или масова сеч, а сувенир от незабравимото военно минало през 60-те и 70-те години на 20-ти век. Заедно с дефолиантите и хербицидите (пътеката на Хо Ши Мин е била закривана и от тукашната растителност) над Лаос са посипани десетки различни видове касетъчни бомби с големина на юмрук, много по-грамадните “обикновени” бомби М117, 3000 пундовите М118 и всички размери и степени между тях. И Виетнам и Америка навремето отричаха наличието на военни действия на територията на тази неутрална страна, но сегашните статистики за Лаос сочат следното съотношение – 3 милиона тона бомби при тогавашно население от 3 милиона души (в негъсто заселената провинция Сиен Куан се падат по 2 тона на калпак). След войната старото желязо поема от селата към градовете, от градовете към Меконг и от Меконг към Тайланд, но много от бомбите все още не са избухнали и 25% от територията на Сиен Куанг все още не е разчистена. Разходих се до малко хмонгско село наблизо, а по полетата от двете страни на пътя се виждаха 5-10 метрови кратери. В селото имаше огради от снаряди, а между колибите се търкаляха дефектни и полуразцепени или обезвредени и разрязани обшивки. Много от къщите бяха вдигнати не на колци, а на двуметрови стоманени конуси и под тях на сянка спяха прасетата. Отпадъците от стар метал в селото служеха и за саксии и като пейки и като грилове, а по желязото на места бе написано – “американски подаръци” или “направено от USA бомби”. Местните бяха прекалено свити и необщителни, а ампутациите изглеждаха по-малък проблем от психическите им травми. Поговорих единствено с Ват и след като му обясних, че идвам от България, а там хората не се бият, той спомена за довиждане – “Във всяка страна има война. Трябва да сте изключително щастливи, че при вас няма.”

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 7 - Лескън, първи и единствен изцяло почивен ден

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia