Лаос › Хмонг

Контрастът не можеше да бъде по-голям, когато само на двадесет километра от маймунарника Ванг Виенг шосето закриволичи през още по-планинска джунгла, служеща за убежище на хмонгски партизани и обикновени разбойници. Взех стоп до Каси и опитвайки се да уредя транспорт нататък забелязах, че всички автобуси бяха наели охрана с калашници. Хванах рейс, седнах до охраната и почнах да рисувам пушки и човечета, но той не разбра какво искам. След малко при мен дойде друг пътник и историята стана по-ясна. В горите и планините източно от пътя все още витаеха остатъците от една партизанска армия, създадена в защита на американските интереси през авантюрата във Виетнам. Според думите му те сега наброяваха около 2000 души, а сателитните телефони, мунициите, бирата и командировъчните им се финансираха от Тайланд, Франция и Щатите. Партизаните бяха предимно от малцинството хмонг, но това “малцинство” наброява около 10 милиона души в Китай, половин милион в Лаос и един милион в Щатите (по външен вид Хмонг приличат на тибетци и монголци; те имат собствен език, собствени представи за закон и характерна езическа религия). Партизаните върлуваха из горските села, а понякога само правеха набези по автобуси, камиони и коли и като доказателство на тези думи, на 20 км след Каси от едната страна на пътя се появи автобус спрял там още през 2003 година. Предното и страничните му стъкла липсваха, а ламарината обърната към планините приличаше на ръждясало сито. Спомних си че този инцидент се появи по вестниците заради двама убити туристи, но подобни случки с местното население бяха ежедневие – на някои карти на Лаос фигурира специалната зона Сайсомбун, чиято площ е от 7000 км2 в близост до най-високия връх на страната… а лаконичните думи на правителството са – “Тази зона не е безопасна”. Рейсът ме остави в Пукун, където започваше шосе номер 7 и поемайки по него през няколко километра се виждаха цивилни момчета с калашници. Едва ли някому бе ясно дали те са армейци, партизани или от местната ловна дружина, но някак си стигнах цял до крайната точка на пътуването – град Понсаван в областта Сиен Куанг.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 33 - Езеро Естан де Ланос, oстана време да изсушим и палатката от обилната роса.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia