Лаос › Ванг Виенг

Само на 150 км на север от Виентян се намира малко селце, обградено от всякъде с островърхи скали и планини обрасли с пищна растителност. Някъде в ниското, мътните води на реката Сонг са прорязали дълбоки урви в мекия варовик и десетки причудливи пещери са основната забележителност на Ванг Виенг. Много от пещерите са достъпни само от реката, където с челник, акумулатор и надута гума се провираш през тясна дупка за да стигнеш до огромна галерия, но наоколо могат да се видят също и бедни хмонгски села (за тях ще разкажа по-късно) и десетки биволи киснещи из локвите. Пейзажът бе един от най-красивите из цяла Азия, отвесни каменни стени се вдигаха и от двете страни на пътя, но местността имаше един сериозен недостатък – туристите май бяха повече от местните. Всъщност не съм убеден, че Ванг Виенг се намира точно в Лаос – има една самостоятелна държава, която е прояла малдивските острови, индонезийските курорти Кута и Легиан, малайската Мелака, тайландските острови като Ко Самуи и Ко Панга и камбоджанския Сихануквил или виетнамския Да Нанг. Населението на тази държава се състои от хора с раници и обслужващ персонал, а всички нейни градове са пълни с ресторанти, интернет, дискотеки, пицарии и агенции организиращи турове или даващи велосипеди и мотори под наем. Винаги съм се чудил защо 80% от туристите, пътуващи по екзотичните страни отсядат в условия, близки до домашните и прекарват 90% от времето си със сънародници, но както и да е – цените там са фиксирани налудничаво скъпо, а за да не се създава конкуренция, местните пазари са изтеглени с километри надалеч. Всички пещери са с вход, а се плаща също и за дървените мостове, които са толкова разнебитени, че на места газиш във вода до кръста. Направи ми впечатление, че нивите около Ванг Виенг не бяха обработвани с години. Селянките седяха по сергии и продаваха щяло и нещяло на татуирани европейски растафарци с халки в носове, уши и други (по-нежни) части от тялото, а селяните играеха на карти пред мостове и пещери и пиейки бира или “уиски лао” раздаваха входни билети и събираха лесни пари. Само една баба от цялото село продаваше храна и стоки на нормални цени, борейки се по донкихотски срещу картела – нейният малък ресторант и магазин бе в центъра на Ванг Виенг срещу старата автогара и срещу стария пазар. Не е нужно да се гадае къде отидоха моите няколко долара, но на втория ден от престоя си реших да се върна обратно в Лаос.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания