Индия - Хималаите › Дарджилинг

Дъждът се усили малко преди да пристигна, а вече бе и мръкнало, но Дарджилинг е едно от онези малки и чудни градчета с прекалено много хотели, където търсенето на квартира и нахалното подбиване на цената направо доставя удоволствие. Особено извън сезона. Намерих стая в къща, чийто първи етаж бе на една улица, а третият – на друга. Стръмните склонове на планината са плътно застроени с всякакви солидни здания и ламаринени бараки – само пазарът е разположен на по-равно. От терасата под покрива трябваше да има изглед към близкия Канчендзьонга, но през дъждовния сезон всичко наоколо е само някъде зад мъглата и белите облаци, които постоянно се изливат в порои. В продължение на 7 дни третият осемхилядник се откри едва за 10 минути, което било рядкост, както каза непалецът Кришна след като ме събуди в 5:30, а името Дарджилинг значело “сборище на гръмотевици”, което също бе разбираемо. На първия ден изпрах дрехите и докато те съхнеха успях да направя няколко прехода из околностите – по джапанки и с дъждобран, но предполагам че цялата местност разкрива истинската си красота само след средата на Септември, когато потопите осезаемо намалеят. Маршрутите около града могат да се минат и на куц крак, изгубването по принцип е невъзможно, наоколо доста често има шосета, а по тях редовно бръмчат превозни средства. Но истинските хималайски преходи са малко по на север в Сиким – индийски самостоятелен щат и бившо хималайско кралство, граничещо с Непал, Тибет и Бутан, което е отворено за чужденци с 14 дневно, почти безплатно разрешение. Постоянният дъжд осуети намеренията ми за тази местност, но много от сикимските кореняци – лепча – живеят и в Дарджилинг и освен от туризъм изкарват прехраната си по близките чаени плантации. Местният чай е световно известен, а процесът по производството му може да се разгледа из многобройните фабрики, приличащи на обширни плевни пълни с машини. Събирането, ферментацията, сушенето и сортирането са технологии, почти неповлияни от вековете, а на излизане от една плантация видях следния също непреходен надпис, който може би виси и в някоя българска селска лечебница “На 15/08 няма да лекуваме/евакуираме разбити кратуни в нетрезво състояние.” 15-и Август бе официалният индийски празник на независимоста, а евтината сикимска самогонка също бе официално забранена… и всеприсъстваща.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания