Индия - Хималаите › Шимла

Избягах от непоносимите бенгалски жеги и стигнах до Дарджилинг, а сега бягайки от дъжда и влагата на Дарджилинг се запътих на две хиляди километра на северозапад към Ладак и Занскар. Времето там трябваше да е сухо и приятно, но имах само около месец до средата на Септември и първите снегове и още неизвестно колко до затварянето на високопланинските проходи, студа и зимата. С огромни трудности запазих билет за влака към Амбала и Чандигор – обикновено спалните вагони са изкупени със седмици за напред – но поне научих каква е системата на индийските железници и как в 95% от случаите може да намериш билет в последния момент. Пристигнах в Амбала след 40 часа, минах транзитно през модерния Чандигор и след още 4-5 часа бях в Шимла – известен планински курорт и столица на щата Химачал Прадеш. Център на града са улиците The Mall Street и The Ridge – разположени най-високо на склоновете. Те са претъпкани с магазини и местни туристи, а пушенето по тях е забранено. Навсякъде из центъра имаше боклукчийски кофи и изобщо всичко бе излъскано и показно като за посещение на държавен глава. Единствено носачите създаваха някакво нестерилно впечатление, понесли по 20-30 тухли или огромни връзки дърва нагоре. Товарът бе вързан със здрави каиши, а хамалите прекарваха каишите през чело или рамена, прикрити за по-безболезнено с дебели кърпи, парцали и здравите им длани. Но някъде в ниското целият блясък набързо изчезва, кози и маймуни скачат по ламаринените покриви на къщите, а калта и обичайната, неповторима индийска мръсотия вземат превес над всичко. След Шимла стигнах и до Манали, което се оказа едно скучно хипарливо и туристическо място на река Беас, така че бързо се ориентирах към автобусите на север и купих билет за Кейлонг.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания