Индия - Хималаите › Шилигури

Когато имам възможност минавам само транзитно през големите градове, така че по обяд спрях само за час в Шилигури. Беше към края на дъждовния сезон, от мързел не извадих дъждобран и се намокрих до кости, но успях да сменя рупии и да купя детайлна карта на Индия, както и разписанието на индийските влакове. Тези две книги ме съпътстваха постоянно през престоя ми в страната и свършиха много по-добра работа от всеки пътеводител, който неминуемо вкарва туриста само в изтърканите коловози на една гигантска, скучна промишленост. На няколко пъти дочух почти забравения тибетски поздрав “таши делек”, а наред с индийци и тибетци започнаха да се появяват и други планински народности, характерни за района – непалци, бутанци, сикимци и т.н. с шарените си, вехти и мръсни носии. Хванах автобус за Дарджилинг – теснолинейката минава същите тези 90 км за 6 часа, а в допълнение е по-скъпа и само един път дневно. Изсъхнах някъде на първия час, а серпентините по урвите нагоре бяха просечени от десетки мостове и потоци укрепени в каменни зидове. Когато нямаше свлачища, пътят и релсите на теснолинейката се преплитаха като разгонени змии, а по завоите бдяха десетки малоумни табели и надписи, които (според авторите им) неминуемо трябваше да се забият в съзнанието на всеки шофьор притежаващ дарбата да чете. “Ако си женен се разведи със скоростта!”, “По-добре бавно на този свят отколкото бързо на оня!!!” или само лаконично – “Бъди нежен на завоите!”, а наоколо прогнили микробуси и джипове в спонтанни изблици на нежност даваха мръсна газ и с рев форсираха през пушеци.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания