Индия - Хималаите › към Дода и Джаму

Проходът Сачкас се оказа непроходим. Горе валяло и натрупало много сняг, трябвало да се наеме джип до под превала, а после да се минат 15 км пеша (със сандали из снега) молейки се да има превозно средство от другата страна на билото. Зад мен бяха отнесените мостове, взривовете, свлачищата и каменопадите… бе ми пределно ясно че не можех да разчитам на вчерашния си късмет и мобифона на доктор Калиян, ако реша да се върна към Удайпур – така че отписах и тази възможност. Само три шосета се събират в Килар и нямах никакъв избор освен да поема към Джаму – опасността създадена от хората (пък били те и терористи) е смешна в сравнение с поразителната сила на природата. Изчаках няколко дни, дъждът понамаля но не спря и с друг джип се добрах на още 50 км на запад – до Гулабгар. По пътя вече качвахме предимно военни и ги разкарвахме към постовете им, а те се оглеждаха и сочеха към левия бряг на ждрелото, където умело се криели партизани. Навсякъде наоколо растеше коноп – стока за ежедневна употреба – и хората свободно си подаваха полудопушени цигари. След Гулабгар хванах автобус към Джаму, а покрай нас все още бе вече по-равното дефиле на Ченаб. Подминахме село Дода (от другата страна на реката), което е под индийски контрол само по време на военна акция, а малко след това стана ясно, че същия ден в Дода армията претрепала финансов бос на Хизб-ул-Муджахидин. След бомбите в Делхи през Октомври 2005 първият заподозрян и арестуван бе от същото село, а Ниги – писарят с изсъхналата ръка ме посъветва накратко “Дори и минута престой в Дода или Анантнаг е много”. Така след около седмица дъжд се смъкнах до град Джаму, по време на престоя ми там гръмнали както винаги няколко бомби, но аз не ги чух… бях радостен, че съм извън прегръдката на Хималаите.

← предишна

Снимки от всички пътувания