Намира се въображаемата граница между Китай и Кхам, в провинцията Сичуан. Разположен е в дефилето на малка река, която често пъти изиграва драматичен номер на местните, ставайки застрашително пълноводна и отнасяйки каквото може от града. Истината е, че всички големи реки в Източна Азия (Жълтата река, Янгдзе, Меконг) извират от Тибет. Така Източен Кхам, с безбройните си дървени къщи, става една от причините за огромните наводнения от Централен Китай до Лаос и Камбоджа. Типична гледка по цялото Тибетско плато е малък ручей да се вреже на 100-200 метра в планинския терен, който е достатъчно ерозирал, за да може след няколко хиляди години да остане само малкият Grand Canyon. Това е май единствената причина, поради която дърводобивът из кхамските дебри е ограничен до минимум, а просеките по хълмовете се залесяват отново.
От любопитство влизам в местното начално училище. Деца и учители слизат в двора. Група пионерчета започва да виси по дрехите ми и да скача наоколо. Правим си няколко снимки, които впоследствие им изпращам, трудно си тръгвам. По-късно разбирам, че местните гидове предлагат и тази услуга в каталога си. Не ги разбирам много.