Египет › Пирамидите
Пирамидите са на половин час от Кайро. До тях също отиват множество автобуси. Спирката този път беше от около 10 човека пред египетския музей, а пътуването мина бързо и без проблеми. Около входа на пирамидите се събират номади. Занимават се с продажба на фалшиви входни билети и освен този бизнес организират екскурзии с камила, магаре или кон в пустинята, изпълнена с мистерия. Всъщност тяхната пустиня свършва след 1 км, и ако не си се спазарил още за цената, се пазариш от камила, която упорито отказва да клекне, малко след като жена ти на дръглив кон е хукнала в незнайна посока да купонясва с останалите араби от тайфата. Трудно е да си убедителен в такъв момент. Суми над 100 долара, както се оплака един американец, са в реда на нещата, а следващите 2 седмици са синтезирани в израза “я камилата, я камиларя”. Малко след оградата на пирамидите има богат пазар, предлагащ египтянки. “Мисър” на арабски и турски е името на Египет, а след Гиза и мисирките се добрах някак си и до пирамидния комплекс около Сакара и Дашур, близо до древната столица Мемфис. Бях подценил разстоянията и пеш обиколих само най-древната стъпаловидна пирамида на Джосер. Мине ли 3-4 следобед, трафикът към Кайро застрашително намалява и имах късмет със съвсем празен микробус. След минути група момчета с червени байраци също се качи и програмата за вечерта стана ясна по пътя към националния стадион. Играха Ал-Ахли – елитен столичен клуб в криза, срещу Атлетико Петро – анголски отбор, в мач от африканската шампионска лига. Донесох късмет на домакините, които реализираха 2 чудесни попадения към края на мача, завършил 2:4. Това бе втората загуба в историята на Ахли като домакин за купата и най-здравото им поражение въобще. Резултатът на предния мач в Ангола бе 3:1, а имаше шансове двата отбора отново да се срещнат на финала. Аллах е и велик и щедър, но най-вече справедлив.
Снимки от всички пътувания
 |