Може би никой не знае колко е населението на Кайро, но по данни на министерството на транспорта, само такситата и микробусите са около милион и половина. Стоянки няма, така че цялата тази армада непрекъснато се намира в движение на лов за пиастри и пътници. В Брауново движение. Таксиджиите от другите градове също имат проблеми с трафика. Паркират колите по периферията и ползват услугите на автобусите или местните си колеги, които превъзхождат каскадьорите от всяко автомобилно шоу, а припечелват и с втора професия. В края на октомври жителите на мравуняка наблюдават странно атмосферно явление, наречено “черния облак” и подобно на едномесечно слънчево или по-скоро небесно затъмнение. По данни пак на министерството на транспорта, виновни за феномена са селяни по поречието на Нил, изгарящи масово боклуците от реколтата, но според мен виновни също са и селяни по поречието на Меконг и Янгдзе. Наскоро се започна и сътрудничество между крупните таксиметрови и телефонни компании, с благородната цел да се стимулират поръчки чрез GSM и стоянковата система, но телекомът и такситата и без тези опити създават достатъчно проблеми. Пътищата из Кайро са построени с гигантски размах от могъщ интелект и е напълно нормално от еднолентова улица на необозначен разклон да имаш избор само по трилентов тунел или трилентов мост. Покрай теб се редуват бараки, съборетини, модерни магазини, затвори, небостъргачи, панелни блокчета и светещи реклами на фирми, сертифицирани по ИСО9001, чиито боклукчийски кофи според стандарта са подредени точно пред входа, само че в най-лявата булевардна лента. И единствено метрото е в разрез с всички тези арабски ребуси и чудеса. Чисто, изрядно и по график, първите два вагона, в които само един път се качих, са резервирани за ханъмите и децата. И тази дискриминация трябва да намери по-широк отзив в западната ни преса, пропуснала засега да отбележи това грубо подтискане на елементарното им човешко право да се блъскат заедно с другите.