След първия час в Кайро бях изкарал с честен труд и първия си пунд. На Мидан Тахрир за мен се залепи Шериф. Висок, слаб, приветлив и културен младеж-наркоман без няколко предни зъба. Показа ми 4 хотела в една висока сграда и след като други туристи почти липсваха, уредих съвсем прилична и евтина стая. Шериф не се отдели и за момент като разбра, че току що съм кацнал. Всеки чужденец има право на 3 литра алкохол и 3 кашона цигари на евтини цени до края на първия ден от престоя си. Последва трагичната история на баща му, чийто пиянски черен дроб плачел за западно уиски. Не му повярвах и го отрязах. Но новината се разчу. След малко в стаята влезна добре облечен арабин, тип борче, който организирал роднинска сватба и забравил да уреди пиенето и пушенето.
– Продаваш ги нали?
– Не мога да не съм честен с приятелите си. Продавам ги и ти предлагам парите за една нощувка в замяна.
Наркоманите винаги го издухват. Взе ме такси, а в близкия кореком вече чакаха трима мустакати мъже, приготвили и парите и стоката в пликчета, от мен се искаше само паспорт и подпис върху документ, изписан с арабски букви. Получих 25 пунда от Ишрам посредника, а вечерта те с Шериф се караха дълго и шумно.