Египет › Оазисът Сива
Александър Македонски също е бил велик, но последна дума има смъртта и тялото му, в каца мед, преминава половин Азия преди дирите да се изгубят из Египет. И в Александрия, и в Сива се полагат огромни усилия за решаването на древната археологическа загадка. Основен двигател и фактор в тази насока е туристическата индустрия, спонсорираща, както археолозите в метропола, така и бюрокрацията и пазачите в оазиса. Почти до широкия булевард “Ал Искендар Ал Акбар” е новата александрийска библиотека, засенчваща с размери и конструкция сградата на модерен планетариум. Наблизо се намира форта Каит Бей, построен върху основите на фара, споменат от Страбон, наблизо е красива джамия, срещаща се и по египетските банкноти (които образно наричах мазняци), древен амфитеатър, катакомби, Монтаза – двореца на крал Фарук итн. Забележителност също представлява аптека “Осама” в съседство на “Хаттаб Турс”, в съседство на отдел на ПЛО, до чиято врата е подредена сергия с книги, предлагаща корани, арабски вестници и западна преса наред с “Майн Кампф”, спомените на Кисинджър, събраните съчинения на Бин Ладен и други дейци от зеления коминтерн. Последно и най-слабо звено в подривната верига е Египетската Туристическа Агенция (ЕТА), будеща носталгия само в испанските туристи. Пътят на Александър продължава на запад и след 300 км по ивицата на Средиземно море и 300 км на юг в Либийската пустиня свършва в Сива. Обилен дъжд разсрочва смъртта му с няколко години, а местният оракул диктува божествен произход и славно бъдеще. Александър се завръща обратно с повелята да бъде погребан в оазиса, а ЕТА е създадена 2300 години по-късно. Сега асфалтовият път до Сива минава покрай гробищата на Ел-Аламейн и кръстове стърчат като сувенири от историята на третия райх, между обширни заградени площи. Малки червени знаци с изтъркани букви маркират оградата, по-рядко се срещат и големи червени знаци с череп над кости над лаконичното “Danger Mines!”. Понякога зад знаците преживят камили и нито една от тях не е трикрака. 4 дни по-късно, на един хълм в Асуан, дадох на късо 300 метра от пътя. Ограда нямаше, но бързо войниците, втъкнали по два пълнителя (вързани със скоч) в калашниците, се развикаха от караулки, скрити между пясък и скали. Старшият ме напсува с думата “бомба” и описа с ръката си полукръг из баира, по който се спуснах. Не повярвах веднага, но бързо си създадох навика да пикая на пътя. А Сива също е приказно място. Представете си монументална масивна каменна скала, приемаща бавно под ударите на времето и ерозията, формата на дребна каменна гъба. И сега си представете целия спектър на метаморфозата сред равната пустиня около оазиса и посипващия се пясък по вкаменели миди и по брега на солено езеро, в което залязва примерно слънцето. А ти се изтягаш в хамак, наслаждавайки се дори на комари и мухи, докато сърбаш топлия чай, запалил цигара. Ех кеф, би казал бай Ганьо и би скочил по гемиджийски в извора на Клеопатра. Древният хроникьор и биограф на Александър описва, че кристалната му вода е топла сутрин, хладна по обяд и кипяща среднощ. Трудно е за вярване и вместо прелестната Клеопатра в извора сега се къпят само кокалести германки, така че тръгнах обратно за хотела. Вечерта Ибрахим Мохаммед – студент филолог, шеф на местния интернет клуб и дюкян-работилница за велосипеди, ми преведе египетските новини от Афганистан. Заприказвахме се надълго за политиката и едва когато трима брадати мъже, почти в полунощ, влезнаха и заеха места пред компютъра, Ибрахим направи ясен жест. Приключихме разговора, поемайки отново по пътищата, които водят бербер и българин, родени в едно време, но различни светове до същата гледна точка. И под звездите в пустинята интернетът доставяше необходими данни от близката борса за зехтин, фурми или леки картечници. Останах още няколко дни в Сива, но ако има следващ път, иншаалла, ще е за месеци.
Снимки от всички пътувания
 |