Египет › Мерки за сигурност
Обратно през Александрия се добрах до Кайро и уредил билетите (седалки №.38 и №.40) за нощния влак до Асуан, ми остана свободен целия следобед, който прекарах на остров на Нил, наречен Джазира, което на арабски значи остров. Спрях се в етиопско-сомалийската черква, където суданци организираха изпращане на трима свои съграждани. Всъщност организираха судански купон, а черквата бе поради липса на друга сграда. Имаше китари, барабани, йоника, девически хор и малки бесни деца се гонеха между редовете, докато суданският поп се опитваше да превежда от едно наречие на друго и в най-лошия случай говореше на английски. Жените не бяха красавици, но много от присъстващите мъже изглеждаха като двуметрови аполонови статуи от абанос, което донякъде обяснява високия процент в бюджета на Судан, идващ покрай търговията с хора. А египтяните, като всички други народи, изпитващи липса на роби, бият новобранците по следния сценарий, разиграл се пред туристическия влак за Асуан: Тълпа от 30 млади момчета, хванали само по едно изтъркано одеялце, се показа ненадейно от тунела между пероните. Бягайки в строй през тоягите на старите кучета (в Сива разярен бербер издаваше подобен кънтящ звук върху гърба на инатливото си магаре), новобранците също така ненадейно клекнаха на одеялата и без да говорят или пушат замряха за половин час. Заслушани в концерта за новобранец и гьостерица, туристите прехапват езици, не щракат нито една снимка и влакът бавно потегля. Място №.39 се зае по неписано правило от охраната на вагона – младо момче с пистолет, което пусна уолкман, сложи слушалките и заспа преди покрайнините на Кайро. И вместо да изпиша много страници по мерките за сигурност на туристите в Египет, ще отбележа основно конвоя между Асуан и Абу Симбел, намиращ се на суданската граница след близо 300 км на юг. Стената и язовирът Насър от лявата страна на пътя са перфектно охранявани. Въпреки това се полагат допълнителни грижи за туриста. Има самолетна връзка, а по-страхливите и по-бедните на теория може да стигнат до храма на Рамзес II и с градския рейс. На практика обаче шофьорите рядко са в настроение и не качват туристи. По-лесен и учудващо най-евтин вариант е конвоя – събуждане в 3:30 и тръгване в 4:00 (+/- 10 мин по египетско време). Около 4:15, пред нубийския музей, цялата сънена тълпа от примерно 20 организирани автобуса и други 20 микробуса се преброява и записва в един халваджийски тефтер. Шофьорите натискат нервно газта и гумите пушат като на старт на формула-1. И без светофар колоната потегля синхронно, големите автобуси изчезват напред, а малките остават назад и целият конвой се проточва на десетки километри през пустинята. Охрана няма разбира се никаква и муден брадясал разбойник, постиран на удобно място с базука и 40 снаряда, за половин час би оставил Абу Симбел без нито един посетител и през този ден и през следващите няколко седмици. Но обикновено към 7:30 всички маймуни се изсипват между шпалира от сувенири и лавки на входа и формират огромна опашка пред гишето за билети. След 2 часа чакане и зяпане конвоят се събира отново за формален контрол на бройката, съобщена по радиовръзка, и поема обратно, пристигайки в Асуан по време, когато нормалният арабин или нубиец едва се пробужда. А защо се организира целият този цирк? Обяснения много. Удобно е първо всички автобуси да пътуват по едно време и следобед да са на разположение на други програми. Създават се също работни места, фигуриращи само по документи и банкови сметки и отчасти финансирани по програми за борба с тероризма. Подобни примери се срещат и в Синай, където голи скални дебри се обявяват за резерват и пътят до вмирисан кенеф изисква разрешение от полицията (булис бермит) и местен водач на стойност толкова пунда и толкова изгубено време. А най-простото обяснение е, че навсякъде по света циркът е там, където има цирков директор, артисти и плащаща публика. И когато клоуни гастролират по Асуан, Лондон, Синай, Ню Йорк и говорят за конвои, охрана, доверие и сигурност – Ви е сигурен единствено поредния клоунски номер. Храмът Филае до Асуан е живописно разположен на китен малък остров. Подобно на Абу Симбел, при разполагането си, той бива насечен на парчета и преместен нависоко от днешното дъно на язовира. До пристана, заобиколен отвсякъде с хълмове, води широк асфалтов път, в края на който туристите сменят автобуса с лодка. В езерото патрулират катери, из храма щъкат други патрули, а по съседните баири, скрити в караулки, сред пясък и скали, бдят уверено войниците. Между амбразурите за по-сигурно е минирано. Ограда с червени знаци липсва, за да не шашка излишно онези долу, които плащат. И тези мерки за сигурност късат крака – ако си терорист, ако вместо с група идваш пеш, ако в жегата решиш да скъсиш 300 метра ходене, ако кривнеш от пътя и минеш направо и ако имаш само малко късмет. Какво да се прави – най-вероятно терор ще има, докато има причини за терор. Причини имат християните, мохамеданите, коптите, сунитите, шиитите, и шиитските секти помежду си, причини имат и европейците и арабите и берберите и нубийците и суданците, както и различните политически, икономически или спонтанни фракции във всяка от изброените и хилядите неизброени групи. Бъдещето ще покаже, как оцелелите от терора ще могат да надживеят и мерките за сигурност. А след това всички ще се превърнат в братя. Сплотени около друг калашник и друга торба с пари.
Снимки от всички пътувания
 |