Буркина Фасо › Уагадугу

Купих билет за Уага и седнах да чакам на автогарата. На няколко пъти досега ми се беше случвало да глътна муха (обикновено “месарниците” са зони с повишен риск), но тук за пръв път успях да ВДИШАМ муха с носа. Започна едно кихане и кашляне и след 5 минути, които минаха като цяла вечност, мухата най-накрая изпадна от синусите ми. Оказа се, че автобусът тръгва от съвсем друга автогара, а аз разбрах това около 5 минути преди потегляне. Но нямаше повод за стрес – рейсовете винаги стартират с половин, един час закъснение, така че със сигурност нямаше да го изпусна. Пристигнах в Уага следобед и атакувах градските ханове пеша. Явно съм имал доста окаян и брадясал вид, защото в огромната католическа мисия заявиха, че всичко при тях било заето. Отидох в благотворителната организация “Шарл Дуфур”, но там ми се стори пренаселено с пубери и най-накрая спазарих малка стая с баня в хотел из предградията. Като на автопилот бях стигнал до купонджийските квартали на столицата. През деня дебели африканки продаваха бира (от просо) в дървени калебаси, а надвечер заведенията отваряха кепенци и улиците се заливаха в светлина от разноцветни крушки. Не липсваха и робините на любовта и пиянските кавги, но мястото ми допадаше – рядкост са така отявлените и биещи на очи места за забавление по мюсюлманските градове. Трябва да спомена, че Уагадугу бе най-подредената столицата по пътя ми. Акра и Дакар също бяха и големи и модерни, но с един индустриален, мръсен и прекалено мегаполитен привкус. А тук улиците бяха чисти и приветливи, по тях се движеха рейсове с номера, площадите бяха подредени и изпипани и около всичко това сновяха чистачи. Имаше даже боклукчийски кофи, което си е направо музейна рядкост за тези части на света. В средата на кръговите движения бяха вдигнати различни авангардни статуи, а в центъра на града се намираше сграда с причудливи форми и китайски орнаменти на покрива – народния дворец на културата. На север от центъра има огромни водни канали, които напояват многобройните ниви и градини наоколо, а столичните селяни садят не само селскостопански продукти, а също цветя… многобройни, шарени, ухаещи и уникални (цветята изобщо не са разпространена стока в Западна Африка). Някъде в северната част на града се намира и посолството на Гана, но преди да стигна до него трябваше да се снимам. Първо намерих автомат, който правеше 6 снимки за 2000 франка (1$ – 500 франка), а после във фото ми предложиха – 4 снимки за 2000. Отидох до друго фото, където тарифата бе 4 за 1500, а на излизане забелязах, че няколко души се мотаеха с фотоапарати отвън. Първият се оказа лош търговец, а вторият предложи 8 снимки за 1500 – това беше офертата на деня. Съгласих се, а той донесе отнякъде стол и викна един свой приятел. Какъв фон искаш? – Син, червен, бял…? Седнах на стола пред самото фото, приятелят разпъна амбалажна хартия в син цвят зад главата ми и фотографът нащрака 2 снимки. После извади негативите и ги занесе за проявяване във фотото, а те ги размножиха по четири и след половин час имах снимките… от които имам и до днес – за следващата виза. През този половин час се замотах из близкия пазар, а след мен се понесоха две петгодишни девойчета. Те си поискаха първо по петстотин франка, после по стило и каквото и да е кадо (подарък – френски), но всичко това нямаше изобщо да ме учуди, ако те не го правеха показвайки лъскави бръснарски ножчета. Сигурен съм, че нямаше да станат агресивни или да ги използват, а тъй като не съм пацифист можеше да им завъртя и по два бързи шамара, но не – те бяха свити и просеха по този начин просто защото шансовете им да получат пари с бръснарско ножче бяха по-големи. Но като цяло Буркина Фасо е една уредена и спокойна страна, а въпреки парламентите, президента и другата книжна демокрация, този ред се дължи изцяло на военните и униформените. Ако имате щастието да намерите карта на Уагадугу, по нея ще са отбелязани освен всичко друго и казармите, и полицейските участъци, и жандармериите, и пожарните. Те заемат една достойна за уважение част от града, а върху картата има стотици черни човечета с автомати, сини човечета с палки, червени човечета с каски и други човечета с вдигнати пистолети. Загледайте се в някоя компютърна игра, малко преди надписа GAME OVER и ще ви стане ясно за какво става дума…

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания