Напълно е нормално, ако не знаете къде се намира Буркина Фасо. Старото и по-известното й име беше Горна Волта, а днес това е една закътана страна без излаз на океан или море. В превод новото име значи “страна на честните хора”, но това не пречи на някои от тях да ми пращат и до днес редовно спам – от този с кодовото название “Fraud 419″. А аз им отговарям с усмивка – “Бъди праведен мюсюлманин. Страхувай се от Аллах. Аллах вижда всички намерения. Аллах е справедлив” – и спамовете престават за няколко седмици. Буркина Фасо е африкански край без особени забележителности. Там липсва пустинята на Нигер, хълмовете на Гана или колорита на Мали, но страната се намира на кръстопът и повечето от хората прекосяващи Африка от запад на изток или от север на юг са принудени да минат през нея. Хора – както туристи, така и местни. Тук отдавна е създадена ECOWAS – “икономическата общност на западноафриканските държави” и миграцията на местните е направо главозамайваща. Виждал съм гастарбайтери от Акра, които се трудят в Агадес (Нигер), както и хора от Агадес, които работят в Акра. И двете емигрантски прослойки са доволни от това, че са напуснали родината си и имат повече шансове в чужбина, което не е учудващо – това е крайната цел на всяка икономическа общност. На влизане в Буркина Фасо веднага се наби на очи следното – пътищата бяха асфалтирани, широки и хубави и вместо варели преградите по тях бяха с бариери на релси. В страната имаше ЖП линия и на прелезите също се вдигаха бариери. За разлика от Мали, където селяните са или много мързеливи или невидими, тук по нивите масово се трудеха хора и почти навсякъде се използваше селскостопанска техника. Наистина леко примитивна, но все пак – техника. Не вярвайте, ако прочетете че Буркина Фасо била примерно на 16-то място по бедност в света – тази страна е доста напред в сравнение със съседите си. И като краен резултат храната беше 2 пъти по-евтина от държави като Мавритания, Сенегал или Мали, а униформите на военните също бяха много по-достолепни и лъскави.