- Дай една цигара Лондон!
- Коя марка?
- Лондон…
- Пакет или цигара?
- Цигара…
- Колко?
- Една…
Няма да повярвате как често ми се е случвало да провеждам този разговор. По това време отказвах цигарите (вече ги отказах) и си купувах само по две-три дневно, а продавачите сякаш бяха постоянно заспали или поне глухи и изобщо не слушаха какво ги питам. Често се чудех дали може да има отрицателно КПД (коефициент на полезно действие), но това изглеждаше съвсем нормално и приемливо за западноафриканската икономика. Продуктивността тук е дума с отвлечено значение, а трудът се извършва най-вече по неволя и от недоимък. Парите не са резултат от някаква смислена, трудова дейност, която движи и хора и страната напред – не, парите са самоцел и универсална (но прекалено наивна) рецепта за щастие… Понякога паралелите между България и Африка са болезнено близки. И тъй като не мога да опиша Африка без помощта на символиката, ще дам следното сравнение: Представете си, че сте тръгнали с кола от точка А до точка Б. Карате и някаква стока в името на търговията. Пътят е разбит и много хора индивидуално запълват дупките с пясък и вода. Други около тях правят нови дупки с лопати, трети пият чай под дебелите сенки на дърветата, а четвърти само седят наоколо и играят карти. Пътникът по презумпция е богат и всеки от поправящите дупките си иска по някой грош. Ако решите да не платите или да ги заобиколите – получавате камък в задното стъкло. Тези които правят дупки и тези които ги запълват си поделят парите, а вие стигате до бариера. Там вече ви очакват военните и полицията и жандармерията и горските… понякога попадате само на синдикална проверка. Оставяте на всеки от тях по някой друг лев и след това продължавате на слалом през козите, кравите и кокошките, които се мотаят по пътя. Въпросите са няколко – Ще стигнете ли без счупено стъкло? Ще ви стигнат ли парите и за храна и за бензин? Ще стигнете ли изобщо в Б и ще закарате ли до там и стоката си? А отговорът е само един – „Не”. По книжките пише, че в Африка за последните 30 години са изсипани парите за няколко маршал-ски плана, но тези пари са изчезнали като вода във варовик. И въпросът по-скоро е не “кога ще се оправи Африка?”, а “как Африка няма да затъне още по-дълбоко?”. Засега отговор няма…