Но преди да стигна до столицата Уагадугу или Уага, както й казват местните, спрях за няколко дни в Бобо Диоласо. Намерих подслон в протестантската мисия на града, а стаята беше съвсем изрядна и на съвсем приемлива цена. Бобо Диоласо е второто по големина поселище на Буркина Фасо и в превод означава – град, където етносът Бобо говори на езика Джола (виж Сенегал). Центърът на града е един огромен пазар, около който са разположени антична и красива джамия и модерна, гигантоманска черква, наподобяваща надуваем плувен басейн. В Бобо се намира и една от най-красивите африкански ЖП гари с традиционна сахелска архитектура и огромна чакалня, въпреки че разписанието на влаковете е черна дъска, по която се драска с тебешир. От тук минава влакът за Абиджан и това е важна стратегическа връзка с Кот д’Ивоар, особено днес след като гражданската война в района е позатихнала. Не случайно Буркина Фасо финансираше северните бунтовници от „Бряг на слоновата кост” – ето днес те имат силни позиции в управлението на страната (тоест армията) и звездичките по пагоните им ще улеснят транзитния трафик до важното пристанище Абиджан… и до следващата гражданска война. Площадът пред гарата е строен с размах, но за да се влезне във входа й трябва да минеш през стеснение от железни парапети. Целта му е да изолира амбулантните търговци и другите навлеци без билет от чакалнята, а точно на стеснението винаги са захвърлени няколко обемисти чувала. Хората се редят и чакат на опашка, за да ги подритнат и прескочат, а това по най-елементарен начин обезсмисля огромните мащаби на гарата… заедно с всяка неафриканска логика. Най-сериозните пречки по хорските пътища са обикновено тези, които сами си създаваме, а най-големите бариери са в главата ни.