Буркина Фасо › Храна

Минах транзитно през Бобо Диоласо и продължих към град Банфора. Един германец на колело ми беше похвалил района, така че пристигнах там следобед и се разквартирувах в “Червения кръст”. Лечебницата беше най-доброто и чисто място в района, а освен мен вътре нямаше друга жива душа. “Червеният кръст” сложи началото на серия от нощувки по благотворителни организации като “Армия на спасението” и десетки християнски институции, които използвах като приют чак до южна Гана. Но за тях – по-късно, а сега излезнах да хапна и започнах да търся “жените с легените”. Понятието “ресторант” в Африка най-често е при жена, която донася легени с храна от вкъщи и ги подрежда на крайпътна маса. Обикновено заведенията нямат покрив или дори навес, но тъй като всеки се спасява от безмилостното слънце, масите най-често са на сянка (в България общественият живот кипи по улиците и площадите, а в селска Африка – под разперените, зелени клони на някое великанско и сенчесто дърво). Заради глутниците от мухи легените са покрити с кърпи и мрежи, така че след като намериш храната, трябва да попиташ какво предлага готвачката. Обикновено френският не е нито първи, нито дори вторият й чужд език, така че в крайна сметка тя вдига покривалото, а ти виждаш – ориз, риба, спагети или боб. Хубаво е да научиш какво е бенга или сосо (примитивни ястия от боб и ориз), а след като си поръчаш порция за толкова и толкова франка, жената измива чинията в леген с мръсна вода, изплаква чинията в леген с чиста вода и слага чинията пред теб заедно с почти неупотребявана лъжица за белия гостенин – африканците използват за тази цел само пръстите си. Най-разпространената подправка е “пима” – червен лют пипер, който става по-лют ако се придвижваш към по-гореща страна. С храната се сервира чаша студена вода в метално канче и въпреки че европеецът трудно свиква да пие от чаша, в която преди него са пили 100 африканци, мога само да кажа че не прихванах нито едно разстройство – нещо нетипично дори за нашето Черноморие. Освен “жените с легените” храна може да се намери и при момчетата с подвижни скари, които продават най-вече мазни кози мръвки, а понякога други жени край пътя вадят тенджери с накълцани парчета месо, които пекат на дървени въглища и шишове. И досега не съм разбрал дали шишовете са направени от велосипедни спици или велосипедните спици – от шишове… но мръвките са вкусни, особено ако ги комплектуваш с хляб и салата с домати, лук и майонеза. Не мога да се оплача от храната в Западна Африка и ако прибирайки се от Азия бях отслабнал с цели 15 килограма, то след това пътуване бях почти на теглото на тръгване.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания