Мароко › Нощен автобус (втори)

Среднощното пътуване с автобуса Маракеш-Фес засенчи хубавите ми спомени между Рабат и Есауира. Автогара Маракеш е близо до стената на медината и непрекъснато на входът й поне десетина души, привличащи клиенти, крещят дестинациите на тези автобуси, които скоро ще потеглят непрепълнени. Минах покрай тях и около обяд купих един от последните билети за същата вечер от гишето на компания “Исмаилия Кар”, рекламираща на снимка луксозна флотилия от автобуси с тоалетна, климатик и обслужване. За кратко се замислих, тъй като освен тези удобства и цената на компанията беше с дължини пред конкуренцията за Фес… но вече бе късно за мислене. Към 9 вечерта нещата се поизясниха, и качвайки се по стълба завързах раницата на покрива на нещо, използвано някога като градски автобус, чиито фабрични седалки бяха извадени и сменени с повече седалки, огънати от железни тръби, които стърчаха от тапицерията като свидетели на отдавна забравени катастрофи и ежедневен вандализъм. Преди да потеглим, група дрипави деца търговци мина между седалките с кърпички и храна за из път, след тях дойде ред на двама слепи просяци на преклонна възраст, а след тях се качи човек с гетобластър на рамо, който за проба изпя мелодично кратка сура от корана. Вярващите явно одобриха гласа му и си закупиха няколко касети, докато аз безуспешно се опитвах да се вместя между две седалки. Предните седалки обикновено са за предпочитане пред задните, но има случаи, когато да се наблюдава как кара шофьора изобщо не е желателно и тогава задните седалки са за предпочитане. Шофьорът бе възрастен човек, остарял напук на занаята си, но той също така бе напушен и трима приятели на неговите години седяха встрани и му правеха компания. Те шумно си бъбреха и викаха, а капитанът на “Исмаилия Кар” отвърнал лице от пътя се смееше през сълзи към тях и уверено носеше автобуса напред през пъклената нощ и през насрещното, хванал цигара в едната ръка и волана в другата. Бавно минаваха часовете, а нощта беше студена. От постоянното друсане всички току-що затворени прозорци се отваряха само след минута и някои от хората, които въпреки това успяха да поспят се събудиха без багажите си. Най-големият риск при всяко едно пътуване е прекалено банален за първа страница на вестника. Шансът да бъдеш ограбен, отвлечен или убит, както и шансът да пипнеш рядка, но упорита болест е нищожен в сравнение с риска от катастрофа, дори когато не икономисваш от разноските по транспорта. Рано сутринта пристигнах на автогара Фес, нарамих раницата и се запътих към медината. Видимо треперех от студ и хартиената торба в ръката ми шумолеше.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания