В Лааюн започвам третата си седмица в Мароко. Смятах тук да изкарам няколко мързеливи дни около нова година, но не мога да се сприятеля с града и го напускам бързо. Време е да потеглям обратно на север. Решавам да разбия дългото пътуване до Маракеш на 2 части и да направя почивка в Сиди Ифни – градче на морето, точно на средата на маршрута. Директен автобус ме оставя в Гуелмин, а срещу автогарата забелязвам стоянката на маршрутните таксита, наречени “grand taxi”. Те обслужват късите отсечки, по които нередовно минаващите автобуси са винаги претъпкани и бавни. Гранд такситата обикновено са 20 годишни очукани мерцедеси, побиращи (независимо от количеството багаж) по двама на предната и четирима на задната седалка, които потеглят веднага след като се събере тарифата за пълна кола. Ако конкуренцията е силна и имам лукса на избор, избирам най-възрастния шофьор. Не става дума за неговата предпазливост или опит – самият факт, че той е остарял напук на занаята си е достатъчен.