Индия - Хималаите › Пътят към Ле
Кейлонг а само на 130 км от Манали, но автобусът взема това разстояние за около 8 часа плюс почивките и задръстванията. Полегатите хълмове на север стават все по-стръмни, а понякога пред пътниците изникват високи отвесни стени с тесни поточета-водопади. По шосето се движеха предимно цистерни, които снабдяваха безбройните военни гарнизони в Кашмир, а тъй като този новопостроен и стратегически път (в допълнение към връзката Шринагар-Ле) се ползва само 4-5 месеца в годината, движението бе доста натоварено. Индийците имат дарбата да създават непоправими задръствания само с няколко превозни средства и за броени минути, така че съвсем скоро се оказахме на склонисти серпентини между огромни колони и в двете посоки. Автомобилите и джиповете наоколо изглеждаха като разхвърляни детски играчки. От някъде се появиха и военни камиони, а индийските армейци започнаха да се разхождат из навалицата хванати ръка за ръка и накичени с горски китки. Малко преди да бъде арестуван, храбрият войник Швейк облича руска униформа, за да види как ще му стои, но местните униформени далеч надхвърляха суетата му. Когато движението съвсем застина за повече от час, няколко смелчака с празни цистерни започнаха да се спускат в чакълест улей напряко към долните серпентини. Последваха ги и джипове и автомобили, но на тяхно място все идваха нови и нови. Най-накрая военните умници се качиха пеша по склона и започнаха да спират колите в насрещното още на горните серпентини, така че след около 2 часа задръстването започна да се оправя. На превала Ротанг-ла (“ла” е превал на тибетски), шосето се събра с пътя от Спити/Лахоул, а малко след това се отвори величествената долина на река Ченаб. За разлика от “китайски” Тибет, местните от Ладак не крещяха и не хвърляха хартийки с будистки молитви по най-високите точки на прохода, но въпреки това и тук по превалите се срещаха типичните “нишки” от разноцветни знаменца, проточени на стотици метри. Военните имаха няколко поста на пътя и вместо пропуски само записваха данните на чужденците в огромни тефтери, които след това сигурно изгниваха неотворени. През същия сезон преди 5 години бях в Кхам и Амдо – два района в североизточен Тибет – и открито мога да споделя, че коренно-противоположните описания на “китайски” и “индийски” Тибет, които се срещат по книги и преса за мен си остават само плод на фабрикации и умишлено изкривена реалност – едва ли не тибетците в Индия са щастливите и свободните, а тези в Китай – онеправдани и заробени. Едва ли не само китайци били разположили пушкалата си в Тибет, а манастирите оцелели след времената на културната революция били 8, 12 или 16 (според различните източници). През 2000 година видях колона от около 250 военни камиона в Кхам, но през 2005-а индийските военни в Ладак бяха не по-малко, а само по пътя си през североизточните покрайнини на истински централен Тибет посетих около 10 манастира. Имаше храмове, които тогава се реставрираха, взе ме на стоп монах с “Паджеро” и минах покрай печатница за будистки текстове. И в двете страни имаше манастири принизени до нивото на обикновени туристически сборища, но като цяло манастирите в Китай са по-автентични и девствени, така че всекиму става ясно къде е люлката на тази самобитна култура. Фактът че Далай Лама-та е вдигнал резиденция в индийската Дармшала променя само повърхността на нещата. В Кейлонг хапнах, пийнах местна шльокавица и преспах – всичко на стойност 1.5$, а рано на другия ден продължих със същия автобус. Оставаха поне 15 часа и сигурно още 200 км до Ле. На картата има около 5 селца след Кейлонг, но всяко от тях всъщност се състои само от няколко юрти на предприемчивите търговци, сервиращи чай, супа и храна на пътниците към Ладак или Манали. Зимно време печалбарите изчезват с покъщнината си и последните джипове… малко преди белите пътища да запустеят окончателно. Баралача-ла е в планинския дял между реките Ченаб и Инд, а след този превал се откриват отново високи, снежни шестхилядници. Растителността почти изчезва заедно с номадите и козите, а сипеите и камъните, така характерни за Ладак, както нарязаните скали и зъбери, изпълват лунния пейзаж на тази “велика пустиня”. Комините на скулптор Вятър напомнят на далечна Кападокия, а малко след това се изпречва занскарския дял и два превала над 5000 метра. След това пътят се спуска в долината на река Гия, която е приток на Инд, в село Упши Инд може да се пресече по мост, а след това има само 2 часа и 50 км по равното до Ле. Читателят, които все още не е заспал, ще разбере че пристигнах там някъде през нощта и дълго търсих квартира от кейлонгска категория. Нещата се заплитаха допълнително поради липсата на ток. Но всъщност Ле отдавна бе минал апогея си на незасегнато от туризма място и ордите от планинари вече се намираха в алчните прегръдки на кашмирски и сикхски търговци, индийски туристически агенции, ладакски селяни и почернели от мръсотията просяци, които не можеха да се причислят към някаква специфична народност.
Снимки от всички пътувания
 |