На летището реших да не пътувам с лимузина или такси до центъра, отказах и на един европеец да поделим парите за микробус и спрях едва на спирката на градския транспорт. Според информация на местните, от летището до Мидан Тахрир пътуват доста различни автобуси и с всяко питане те стават повече. Записвах си номерата и след близо половин час намирането на минаващ автобус в списъка се превърна в кошмар. Логическите действия в арабска страна са знак, че бъркаш нещо и не се информираш достатъчно. Смачках листа, мина №356, извиках Тахрир, шофьорът кимна и се качих. Направо елементарно е всяко пътуване от първата до последната спирка (спирки има там, където различен брой хора блокират лента от пътя и махат на автобусите). По-трудно е да се придвижиш в средата на маршрута и качването в движение с раница. Проблем донякъде бяха и цифрите. Почти целият свят пише с арабски цифри, които се наричат така, защото точно арабите не ги използват. Вече. Старите цифри отдавна са модифицирани и като единствено изключение от писмото се пишат по европейски – от ляво на дясно. А това не обърква тези, които не четат арабски.