Камбоджа › Граница
Април – Май 2005
Първо чудо – граница. След няколко часа чакане, бутане и блъскане минах тайландската граница и още преди да влезна в Камбоджа пред очите ми се откри неголям “град” в ничия територия. Тълпата от опашката изчезна в него, сливайки се с многобройните просяци, продавачи и хамали, тикащи колички пред себе си, а аз добросъвестно започнах да се лутам, търсейки някой, който да подпечата паспорта ми. Най-накрая намерих малко гише, покрай което безнаказано минаваха тълпи от деца, пешеходци, хора с велосипеди и след кратка проверка влезнах легално и без очакваните перипетии. Явно и тайландци и камбоджанци бяха разбрали, че деребействането на туристи не е особено доходно занимание, а в последствие в ивицата между двете граници бе изникнал “градът” с няколко казина, хотели, безмитни магазини, десетки ротативки и още повече двуръки бандити (със сигурност световният център на хазарта не е нито в Лас Вегас, нито в Монте Карло или Есторил, а някъде из Азия – азиатците използват всяка възможност да залагат и губят на комар и “градът” бе само една микроскопична част от големия бизнес). Видях надпис – “Камбоджанската граница е отворена между 7:00 и 20:00 часа” – но бързо разбрах, че през нощта границата е още по-отворена. Работното време показваше само кога шансовете ти да подпечаташ паспорта си не са нулеви. Реших да направя проверка и сливайки се с тълпата, още към 7 вечерта минах два пъти през границата без някой да се поинтересува от мен, а след един месец подобна история се повтори и на излизане от съвсем друга граница. Визата струваше излишни 20$.
Снимки от всички пътувания
 |