Бирма › Янгон

В Янгон гратисчията в мен се събуди отново, още повече че имах да си връщам 10$ от баганския входен билет. Главната част на столицата е близо до Индийския океан и в славните британски времена голямото пристанище на града е обслужвало огромната цифра от 400 000 пътника годишно. Все още кварталите около река Янгон са административния център, пълен с бирманци, китайци, индийски заселници и мюсюлмани с къносани коси. Най-голяма атракция малко встрани от там е златният храм Шведагон, а след като входният билет за чужденци бе оценен от военните на 5$ (местните не плащат нито чат) задачата ми се поизясни – да влезна два пъти и да излезна с чест от неравната битка. Започна се едно обикаляне и връщане на 3 пъти, а пролука се отвори едва на северния фронт на храма, който се оказа неохраняем. Шведагон бе най-голямата и централна част от бирманския будистки Дисниленд и въпреки целия кич, не мога да отрека че храмът бе доста внушителен. В средата на обширния хълм се извисяваше гигантска златна ступа, заобиколена от малки ступи, храмове, музеи, десетки второстепенни зали и хиляди лъскави нови статуи. Огромни шествия и процесии от пъстро облечени вярващи се открояваха сред тълпата, а разпоредителките носеха жълти униформи и също можеха да се забележат отдалеч. Поизясних още малко детайли от будизма с местните и едва когато реших да слизам надолу към града и седнах за почивка към мен се приближи контрольорката. След няколко минути тя ми показа пътя навън, а и на второто влизане попаднах на същата жена, която ме помнеше и само вяло предупреди по телефон да ме чакат на изхода. Междувременно бях уредил самолетен билет за Дака, прекарах още няколко лениви и дъждовни дни в незапомнящата се бирманска столица и след всички проблеми с транспорта и най-вече цената му (както и цената на хотелите) бях радостен, когато стигнах до летището. Съвестно платих още 10$ летищна такса, установявайки че няма никакво време за две нови връщания до Шведагон. Изобщо не премериха раницата, дадоха ми ръчно-написана бордна карта и ми казаха да сядам където намеря. После не заобиколих митницата, изчаках няколко полета за Тайланд на единствения гейт и най-накрая се качих в самолета на бангладешките авиолинии “Биман”. “Бисмилла ар рахман ар рахими… поздравява ви капитан Абдул Халиб… ще пристигнем в Дака, иншаала, след около 50 минути”. Буда предаде щафетата на съдбата ми в ръцете на Аллах и самолетът потегли към следващата си спирка по безкрайните азиатски пътища.

← предишна

Снимки от всички пътувания