Венецуела › Край

Коледата в Мерида мина с гръм, трясък и пиратки, а тружениците от колумбийското външно министерство не си даваха никакъв зор с визите. Казаха ни да дойдем след Нова Година, а ние щипнахме още веднъж в планината. Този път нямахме намерението да катерим върхове, но почти целият преход бе между 3500 и 4200 м и само затвърдихме вече добрата си аклиматизация. Преходите бяха по-леки от първия, а пътеките станаха ясно очертани и широки. Подминавахме реки, порти и езера и почти не срещахме хора в планината, но навсякъде по земята се търкаляха празни жълти кутийки (с нарисувана тигрова глава) от Чимо – тютюн за дъвчене примесен със захар, който местните използваха, за да издържат по-добре на глада, студа и натоварванията. На 30 срещу 31 Декември брахме голям студ – палатката ни замръзна на ламарина и решихме да слезем на по-топло в ниското на 3000 м. Няма какво толкова да описвам празниците – и Нова Година мина с гръм, трясък, черква и пиратки, а след още няколко дни пътищата ни с Теди се разделиха. Тя полетя на изток към България, а аз хванах автобус на запад за Сан Антонио де Тачира и още на следващия ден минах моста, свързващ Венецуела и Колумбия.

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 15 - Кабан Агилус. Малко се уляхме с прехода този ден.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia