Венецуела › Престъпност

След още една нощ, прекарана в спален чувал и хладилник на колела, пристигнахме към 3:30 в град Маракай. Изчакахме да видим първите слънчеви лъчи на климатизираната и охранявана нова автогара и после по светло минахме стоте метра, разделящи я от старата. Още в Каракас родителите на Алфредо ни предупредиха, че определени квартали, участъци и градинки (както вече споменатата пред Кристал) не са съвсем подходящи за романтична разходка. Разбрахме, че не се шегуват, след като за преодоляването на 50 метров подлез от същата категория ни качиха за 1 спирка на автобус. Подобно на САЩ и тук районите, които се охраняват частно (и добре) се редуват с квартали, в които цари само един закон – този на джунглата. Много често жилищните комплекси на средната класа приличат най-вече на ограден затвор с бодливи мрежи, караулки, охрана и ключове за входа на комплекса, вратата на блока, вратата на асансьора или кофите за боклук. И във Венецуела, и по-нататък в Колумбия се налагаше често да питам околните за рисковете в някои части на града. Получавайки информацията, че там и там било пелигросо (опасно – исп.) започвах да разнищвам доколкото мога, дали е пелигросо също така по светло, както и конкретно – обират ли, на посоки ли стрелят… а може би вместо да режат глави само вадят бръсначи? Но често опасните райони изглеждат напълно спокойни на пръв поглед и едва минавайки през тях за десети пореден път, мислейки си що за глупости се пишат по вестниците, ще усетиш приятелско потупване по рамото или ще чуеш самотно подвикване от далеч.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia