Венецуела › Карипе

Повечето от градовете във Венецуела започват със сричката „ка”, а след Каракас и Карупано се запътихме към Карипе – град в планините на стотина километра на юг. Въпреки това нямаше директен превоз и се наложи да се придвижим, сменяйки 3 камионетки. Още преди Касанай заваля обилен дъжд, но по-нататък времето се оправи и всичко набързо изсъхна. Ниските хълмове избуяха, наоколо се заредиха храсти с диво кафе, цветя и папрат, а от електрическите стълбове и жиците висяха като парцали паразитни клонки и обилна мъх. Земята бе глинеста и мокра и между откъснатите къщи по баирите над Карипе имаше и доста бананови плантации. Около тях често се срещаха селяни, които още преди обяд се разкарваха по нивите си с мачете в една ръка и почти празни шишета от ром в другата. Една от известните забележителности наблизо е пещерата „Куева дел гуачаро”, която за пръв път е описана от Хумболт, а „гуачаро” е името на едни кресливи нощни птици, които подобно на прилепите се ориентират чрез ехолокация. За разлика от прилепите обаче, техните сигнали са в диапазона на човешкия слух и цялата какофония може да се чуе надвечер на входа на пещерата. Широката й дупка се изпълва от многобройни групи по 10-ина екземпляра, излизащи на лов за насекоми в началото на нощта, като всяка група си има водач, който шумно напътства останалите. Спектакълът продължава около половин час, а в близост до пещерата се намира и водопада Пайла, до който се стига бързо по добре утъпкана горска пътека.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia