Венецуела › Чорони

Старата автогара на Маракай е огромна и пълна със стотици междуселски и също толкова стари, неклиматизирани автобуси. Повечето от тях са доста поочукани въпреки украсата си от ярки и крещящи цветове, а ние избрахме този, на чието предно стъкло висеше табелка „Чорони”. Пътят към това курортно селце на северното крайбрежие на страната минава през националния парк Анри Питие, а всичко наоколо е една буйна тропическа гора, чиито обрасли и стръмни склонове се издигат на около 2000 м. Растителността е прецизно подредена на десетки пластове и здрави лиани, като изпъкнали вени се увиват около влажната кора на дърветата. Широчината на асфалта е такава, че разминаването на два автобуса е трудна работа и някои от завоите могат да се вземат само след поредица от маневри и превключване на заден ход. Точната дума ми убягва в момента, но на жаргона на местните тези автобуси се наричат „изтривачите”, защото като гума трият всичко пред себе си. Клаксоните им режат въздуха със силата на мощни корабни сирени през по-голямата част от пътуването, а от страничните стъкла на „изтривачите” през пушеци мръсна газ се виждат автомобили, изнесли се в страни в последния момент. Гумите на автобуса понякога опират в каменната мантинела над пропастта, но шофьорите карат уверено и с прецизността на пилоти от формула 1 минават по няколко пъти на ден добре известния им маршрут. Няма защо да се спирам подробно на самия курорт, но въпреки поредицата от ресторанти, сергии и магазини за сувенири в Чорони има нещо от атмосферата на Созопол, Китен или Несебър – такива каквито бяха преди примерно 25 години и каквито няма да бъдат никога повече. В цялото село едва ли има дори и една 4 етажна сграда, а рибарите все още се събират в центъра по здрач, след като вдигнат мрежите и завържат лодките си в спокойните води на канала. Улиците са тесни, почти без никакво движение, а тротоарите (широки почти две педи) са долепени до стените на ниските къщи. Дори и по самото крайбрежие склоновете на тропическите гори (вече осеяни с кактуси) стръмно се спускат в Карибско море, а плажовете са на места широки и пясъчни, а на други – каменисти и със силен прибой. На стотина метра над курорта се издига самотен кръст, а малко над него в постройка с формите на кораб има фар, осветяващ околностите.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia