Судан › Страна на черните

Днешното име “Судан” на арабски означава “страна на черните”, древните гърци са наричали всички територии южно от Египет с думата “Етиопия”, която значи “изгоряло лице”, а египтяните са наричали Нубия с думата “Куш”, влезнала като нарицателно на “лош” или “зъл” в езика им. Три са древните култури на територията на Нубия – Керма (чиито развалини са на 50км северно от Донгола), Напата (намираща се до Карима) и Мерое. Почти от 5000 години, а и до днес, границите им със земите на египетските фараони са били определяни от владетеля на деня. Понякога Египет е строил укрепления на 5 катаракт, а понякога нубийците са стигали почти до днешен Кайро. В Луксор може да се видят рисунки на черни египетски фараони, които естествено са нубийци, а много по-късно, към 3 век преди новата ера, успоредно с птоломеите, започва и възхода на мероитската култура. Интересно е, че пирамидите в Судан, на брой са може би повече от пирамидите в Египет, само че много по-малки и по-стръмни, сякаш строени от деца. Писмото на мероитите също е подобно на йероглифите, а и архитектурата на градове и храмове е сходна. Само в Мерое по дюните са разхвърляни към 30 пирамиди, което не може да се види никъде в Египет. Датата е 1 Януари – национален празник и Ден на независимоста, така че между пирамидите се разхождат няколко местни туристи. Избирам последната и най-отдалечена пирамида, за да скрия багажа си, защото смятам, че никой няма да дойде и до тук, ако е видял предните. Най-близката вода и храна се намират в съседно село на 7 километра, така че хващам стоп. На връщане, пред входа на Мерое се изсипват 5 автобуса с китайци, които не са туристи, а работят в петролна рафинерия на 70км. Китай е един от големите търговски партньори на Судан, предполагам поради неотдавна откритите находища на петрол и най-вече заради стратегическия излаз на Червено Море, свързващо Суецкия Канал с “Баб ел Мандеб” – тясната “врата на сълзите” между Джибути и Йемен с излаз на безкрайния Индийски Океан.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia