Судан › Авария

Продължавам към Хартум. За пръв път от дълго време насам се возя в истински автобус с плътно затворени стъкла, но по някакво съвпадение, на задния калник има голяма дупка и пясъкът от пустинята познато се вихри между седалките и стеле ситно по пода. Момче от персонала пълни от туба канче с мътна вода, което минава от ръка на ръка, напред и назад и обратно, докато пътниците утолят жаждата си. Пътят е асфалтиран през първите 10 километра, после стъпваме пак на пясък, после на камък и отново на асфалт, но шофьорът не обръща внимание на такива дреболии и държи постоянно на 80км/час. След няколко часа късаме ремък и опитите за ремонт завършват със счупен френски ключ. Резервни части липсват, така че стопираме за ремък и ключ. Още два километра и новият ремък също се къса, но този път от мотора излизат и облаци бял дим. След още един изпросен и скъсан ремък и половин литър изпросено и прогорено масло, вече никой не пипва нищо по автобуса. Всички седят, бъбрят и пушат. Хубавата новина е, че до Хартум остават само 10 километра. Свалям раницата от покрива, спирам стар, но здрав, автобус без стъкла и всички пътници също се прехвърлят в него. Контрольорът не ни поисква и динар за остатъка от пътя. Щом пътникът веднъж си е купил билет до Хартум – той трябва да пристигне в Хартум, а на кого е платил – просто няма значение.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia