Судан › Автобуси

Намирам автобус за село Абри на 180 км на юг по Нил. Първите две седалки са запазени за ханъмите, а тъй като точно пред тях мястото за крака е най-широко, там се оказва и половината от багажа на мъжете, върху който се настаняват три мумифицирани бабички. Другата половина багаж е разхвърляна по пътеката между седалките и всички минават през него или го прескачат отнякъде. Най-хитрата стока, разнасяна из пустинята, бе бидон с риби, прекалено малки за ядене и прекалено малко за зарибяване на река като Нил. Автобусите най-често са стари индийски камиони, марка “Бедфорд” или “Уд”, върху които от винкели и тръби са измайсторени корпус и седалки. Рисунките отвън са подобни на индийските, а след време пътувах и с автобус, приличащ на подвижен бардак, в който лилави окъсани пискюли и къси плюшени завески се спускаха от тавана. Стъкло има само при шофьора, а пясъкът и прахта се завихрят между седалките. По стените, за уют на пътниците, са нарисувани дини, смокини, праскови и екзотични плодове като ябълките. Повечето от автобусите носят със себе си достатъчно резервни части, бидони с нафта и туби с масло. Надупчени, дълги ламарини се подпъхват като стабилни опори под гумите, ако автобусът пропадне в мек пясък, а в случай на авария е желателно да има поне вода, пренасяна в голям потен мех. Мехът обикновено е направен от цяло парче волска кожа и сами може да се досетите къде се намира чучура. Когато автобусът спре, мъжете излизат и клякат на пътя (тоест пясъка, тъй като пътища в северен Судан няма), придържайки с ръце робите си. Вдигайки се, под тях остават свежи мокри дири, а тоалетната за голяма нужда е по-далеч от автобуса (зад първата дюна). Средната скорост е под 30км/час, а и всеки 1-2 часа спираме за почивка на пустинни станции, продаващи чай и националното ястие – фул (боб с олио и понякога сирене) и хляб. Пред къщите по села и пустинни станции, обикновено под навеси, са така типичните за Судан глинени делви, пълни с вода за пиене от реката-майка Нил. Делвите също пият, долната им част е винаги мокра и придобива с времето ярък зелен цвят. Изпотените делви и мехове пазят водата хладка, а понякога под тях има и друг малък съд, събиращ само капките. Водата на места е бистра, а на други тинеста, с цвят на “Bitter Lemon”, но поради липса на бутилирана вода около 2 седмици пих (като всеки нубиец) от тези Нилски делви. Само за чиста съвест й добавях таблетки и капки йод, но нито един път не получих стомашни проблеми.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia