Судан › Деца

Привечер се прибирам към Карима. На 10 метра пред мен изсвистява камък и се забива в пясъка, чувам деца в близките храсти и веднага се обръщам спокойно към тях – “Яла, яла”, че иначе може да стане и по-лошо. Децата излизат, в ръцете си носят прашки с дебели ластици, а главата на едното е спукана и кърви. Щом тези дечица един друг си чупят кратуните, им е простено да стрелят и по бели мишени. След десетина минути сме първи приятели, минаваме през площада, изпиваме запасите ми с вода за нула време, стреляме по гълъби и врабчета и най-накрая подарявам на един от тях ножче – “И да не почнете сега да се колите!” Около старата гара на Карима, до която от години не идват влакове, се виждат и стари английски сгради с високи тухлени арки (от истински тухли, не кирпич), които се ползват като дюкяни от местните търговци. По тъмно виждам, че около пазара се разхожда момче от охраната – с военна куртка, различни пагони на ляво и дясно рамо, джогинг анцуг с две червени генералски ленти, стиснал калашник и шляпащ с джапанки из пясъка.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia