Судан › Инцидент

След като отмина пустинната буря намерих пикап от Абри за Донгола – на още 250км на юг по реката. В българския език да се возиш “на”, “в” или “с” превозно средство има само едно значение. Не съм специалист по арабския, но предполагам че там съществуват три различни глагола – возейки се на автобус значи да се возиш на покрива на автобуса – возейки се в автобус се употребява в нашия смисъл на думата, а возейки се с автобус е всичко, изключващо първите две значения. Преди много години хората в Судан се возели и на влак, но честите произшествия и законът вкарали този глагол в историята, за разликата от автобуси, джипове и боксита (пикапи), където по покривите все още негри висят като гроздове между чували и платнища. В боксито за Донгола бяхме 13 човека с шофьора, а още двама се возеха на покрива. Дълго време не срещахме изобщо кола през пустинята и едва след часове задминахме първия автобус. Може би на 30 метра пред него забелязах, как чувал се изтърси от покрива му на пътя. Пикапът спря и виждайки страха върху лицето на шофьора разбрах, че това не бе чувал. В Судан ислямската “шариа” е строга към виновника за нечия смърт – а виновник за смъртта и на най-непредпазливия пътник остава, поради липса на друг, шофьорът. Един от двамата на покрива на пикапа за Донгола явно не бе видял автобуса, може би бе ударил главата си в огледалото или нещо друго, бе се вкопчил за нещото през тези 30 метра и после се бе изсипал долу. Автобусът спря бързо, жената или сестрата на пострадалия започна да кълне и ридае, а няколко мъже се спуснаха да правят изкуствено дишане на нещастника, лежащ като мъртъв с кърваво лице и очи, скрити зад подутини и прах. Разположиха го на задните седалки на пикапа и това, което набързо намерих за него в багажа си, бе кърпа с йод и хапче за психологическо въздействие – в Африка белите чужденци имат репутацията на добри доктори. После се качих “на автобуса”, а боксито с пострадалия и раницата ми замина към най-близката болница (на 50 км). След 20 минути спряхме, някакъв джип качи пътниците и мен и подкара към болницата, за да приберем багажа си. Не ми стана ясно кой и как бе организирал така оптимално този превоз. За щастие на пътника и шофьора, раните не се оказаха фатални и след дезинфекция и превръзка продължихме. Но само преди няколко дни Медзуб (18 годишен студент) от Абри сподели, че баща му отишъл на доктор с главоболие, а той, вместо да даде аспирин, му отворил корема. В последствие бащата се оказал на гробищата, а докторът – в Хартумски затвор. Медзуб трябваше да зареже студентския живот, да поеме занаята на баща си и да реши дали оня некадърник да си плати или да бъде убит. “Happy end” за всички и стига толкова за шариата.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia