Судан › Към Египет

В Уади Халфа купих билет за ферибота и пак се регистрирах в местната полиция. Пристанището е на няколко километра от селото, чиято единствена атракция е китайски завод за консерви. Фериботът чакаше някаква група, така че учтиво ни казаха – “Вижте – времето днес е лошо, духа силен вятър и отпътуването се отлага с 24 часа”. На другия ден пристигам отново на терминала и виждам нещо направо необичайно за Судан – раздават номерца, пътниците не се блъскат и седят на столчета, а багажът, вместо да е разфасован на дребно из залата, стои грижливо подреден до стената. По пътеката минават няколко униформени от граничен контрол, носещи куфарчета с формуляри и печати. Те сядат на долепени дървени бюра, за да обслужат бързо като на конвейр пътниците… но все пак е още 9 сутринта и тези хора не са закусили. Пред цялата тълпа, на граничарите донасят храна, а те похапват сладко, сръбват чай и си говорят весело. По храната се познава кой е шефът и щом той допуши цигарата си всички се захващат на работа. Точно в този момент, чашата на суданската организация преля, дисциплината се пропука от раз и чакащите с номерца скочиха и светкавично се скупчиха, блъскайки се с крясъци, но без ругатни, пред бюрата, които бавно се затрупваха с платнени денкове – “Редът е измислен само от хора, които не могат да се справят с хаоса”. Към 11 успях да стигна на палубата, но едва някъде към 1 най-накрая се появи и онази група, която всички вече толкова чакахме. След близо месец в Судан не обръщам внимание на дреболии и закъснения, защото както казва арабската поговорка – “Търпението е дърво с горчиви корени и сладки плодове”. И корабът мудно поема своето следващо 20 часово плаване.

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia