Мавритания › Яхия

Започнах да търся възможности за придвижване към Мавритания (на 400 км на юг) и първо срещнах един мавър на име Мохамед-Рашид, който дошъл тук при близките си. Имаше интересен сребърен пръстен, а той се разтваряше на 3 части – едната беше с малка мъжка длан, другата – с миниатюрна женска ръка и третата между тях – със сърце, което било Аллах, както той ми обясни. Обясни ми също, че хората тук били големи расисти и мразели маврите, а като край на тема расизъм се ядоса от нещо и отсече – абе тия сенегалците са големи изроди (хората в Мароко са сравнително мургави, мавританците са по-черни, а сенегалците – още повече). Впоследствие се оказа, че тукашните не са толкова големи расисти и сенегалците изобщо не са изроди, но както и да е – всеки с представите си. А аз намерих един по-добър информатор и разбрах, че все пак има някакви коли за Нуадибу и тарифата е 200 дирхама (около 20 евро). В хотел Сахара искаха 300 дирхама за същата услуга, така че най-накрая стигнах и до човека, когото търсех. Той почна от 500 дирхама, но бързо падна на 200 и се разбрахме къде трябва да съм на следващата сутрин в 10 часа сутринта. Там щеше да ме чака Яхия – шофьорът на кола, чиято крайна цел бе Нуадибу. След малко перипетии пристигнах на мястото в 9:55, но нямаше никакъв Яхия. Затова пък се появи шофьор на такси, който имал курс от мавританската граница към Дакла и не искаше да отива натам празен. Цената от 100 дирхама направи предложението му особено интересно, така че се качих в таксито заедно с двама французи. Запрашихме през пясъците и оставаше да се разреши единствено проблема с транспорта от границата до Нуадибу (40км), но това бяха бели кахъри. На границата ни сложиха изходните печати от Мароко и почнах да разпитвам шофьорите кой за къде е. По едно време някакъв ми се озъби и каза – А ти се казваш Юри – и под учудения ми поглед промърмори – Аз съм Яхия. – Слушай Яхия, колко искаш за оставащите 40км до Нуадибу? Но той беше изнервен, че пътува примерно с 10 вместо с 11 пътника, възможно е също да е бил расист и каза – Искам 200 дирхама. – Като искаш, да не си закъснявал – На ти си куклите, дай си ми парцалките, разделихме се набързо, а французите се качиха вътре за по 20 дирхама, тъй като те нямаха уговорка с Яхия и той бе благосклонен към тях. След 10 минути намерих един англичанин, тръгнал за Южна Африка с джип (изгледаше ужасно и отвън и отвътре) и с него започна следващото приключение.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia