Мавритания › Росо

Невъзможно е без такси да се придвижиш от центъра на Нуакшот до “Гараж Росо”, така че хванах такси №1 и от автогарата бързо потеглих с кола към границата – река Сенегал. От едната й страна е мавританският град Росо, а от другата – сенегалският град Росо. По пътя, възрастен мавританец пред мен подпяваше непрестанно като мантра “Ла илаха ил Алла” (няма друг Бог освен Аллах), а аз се заприказвах с човек, който работеше в болницата и наред с другите си санитарски задължения импрегнираше мрежи против комари. Оказа се, че и те ползвали перметрин и делтаметрин за импрегнация и постепенно се изясни, че навлизам в маларични райони. Детската смъртност от малария в Росо била само 2-3%, но епидемиите през дъждовния период са със застрашителни размери, така че и това е голяма цифра. Другият проблем, който също ме касаеше лично бе, че почти нямало избор на квартири. А бе невъзможно да продължа напред – затваряха границата след 18:00. Отседнах… в ресторанта на един палестинец и изчаках хората в “стаята ми” да си доядат. След това палестинецът даде мрежа (с дупки, достатъчно големи и за стършел), а аз бързо опънах своята и се пъхнах с паница ориз и риба под нея. Цялото обзавеждане бе два матрака. Както навсякъде в Мавритания – без чаршафи. На другата сутрин закусих и погледах как местните играят на карти – мавританска версия на бридж белота се отличава от българската единствено по това, че няма терци… и пасове. А малко по-късно без усложнения пресякох река Сенегал на немски кораб с дата на производство от преди 50 години. Може би това, което се случи по-нататък е още по-интересно от разказаното досега… но само Всевишният решава кои неща да останат скрити. Както и докога…

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia