Мавритания › Граница

Минавал съм много граници, но границата между Мароко и Мавритания е една от най-впечатляващите. След като напуснеш Мароко трябва да се минат към 5-6 км, докато влезнеш в Мавритания, а пътят в ничия земя изчезва след първите 100 метра, което прави ориентирането леко трудно. Всеки, който дай боже ще мине през тези места трябва да знае, че на първият “кръстопът” се завива в дясната диря, а не в лявата както направихме ние. Нещата се объркват допълнително след като видиш първи остатъци от коли сред пясъците, а в последствие бързо разбираш, че на тези коли не им е свършил просто бензина – те са ударили на мина! Цялото пространство в ничия земя е минирано от двете страни на “пътя” заради конфликта за Западна Сахара, а в такива случаи дори и да ти се допикае не е желателно да напускаш “коловоза”. Кръстих тази граница “минирания лабиринт”, но това не значи че тя е безлюдна или нежелана. Точно заради мините и остатъците от коли, вътре в ничия земя има цяла скрап колония, до която се стига след като завиеш по лявата диря. Там кипеше живот, а колите биваха огризвани като ябълки за резервни части, които след това се транспортираха към Мавритания. Само каросериите им като скелети оставаха да стърчат в пустинята – страната е един от големите износители на желязна руда и никому не е нужна още повече стомана. Добре, че хората от скрап колонията бяха там, иначе кой знае до къде щяхме да стигнем с англичанина (докъде, докъде – до първата мина). Те ни упътиха, доколкото това е възможно в пустинята и след още 15 минути излезнахме от лабиринта и вече бяхме в Мавритания. Докато ни слагаха печати при нас се появи гид от Тержит, което е все едно гид от Созопол да отиде да чака туристи на Калотина, а след като го отсвирихме, през 2 км започнаха да ни спират полицаи, които искаха кадо или стило. Кадо значи подарък на френски (процедурата се нарича кадосване), а стилото е химикалка, която след това може да се продаде за цели 10 цента. По някое време задминахме колата на Яхия – бяха спукали гума, а поздравът ми със среден пръст от прозореца на джипа не го успокои ни най-малко. Пристигнахме в Нуадибу по тъмно, но пристигнахме живи и здрави и без липсващи крайници.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 24 - Преди Кол де ла Корнея, лошо е да няма маркировка, но идиотска маркировка е още по-лошо.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia