Мавритания › Нуадибу

Нуадибу е главното пристанище на Мавритания, разположено на едноименен дълъг нос на Атлантика. В Бангладеш слагаха тухли в асфалта, а в Нуадибу асфалтът бе забъркан с миди. Както всяко пристанище това е един индустриален град. Центърът на града е поносим, но покрайнините дават по-добра представа за живота на местните. И около ж. п. линията на запад и около рибното пристанище на изток се минава през едни ужасни бараки и бордеи, разположени около планини от боклук или скрап. Хора, мръсни като хлебарки и многобройни като мравки щъкат между палатките и ламаринените къщурки, които наричат свой дом, а в далечината и в синевата на океана се виждат безброй полегнали на една страна корабни корпуси. Разпарчаването на стар кораб в Европа или Америка вероятно излиза по-скъпо от построяването на един нов, така че всичките тежки метали, киселини, азбест и т.н. се закарват до някое африканско пристанище с последния курс на кораба, след което екипажът се завръща със самолет. Токсичен скрап – докъдето ти стига погледа… а пясъкът и водата имаха добър потенциал за туризъм. Разноцветни промишлени води се отичаха в океана – със сигурност плажен туризъм тук няма да се появи поне в настоящото хилядолетие и целият град изглеждаше така, сякаш третата световна война отдавна бе записана в историята. Рибата е едно от другите прахосани богатства на Мавритания, тъй като концесиите за улов на риба вече са разпродадени на испански, руски, френски и други флотилии. А те я продават примерно на Мароко, Мароко прави рибата на консерви и ги експортира за … Мавритания. Така че изобщо не трябва да се чудите, когато в Нуадибу видите долнопробни консервирани сардини на по-високи цени дори от тези в европейските магазини. Но подобна е и цялата африканска икономика – майонеза се внася от Щатите заедно с дижонска горчица, китайски маратонки или индийски джапанки. Вносни са даже безалкохолните напитки и голяма част от стоките за масово потребление. Така че дори Африка да е най-бедният континент, той определено е по-скъп от Азия, където има производство, а не само прекупвачество на стоки. Желанието за една дългосрочна икономическа политика е напълно чуждо на местните и днешните 5$ са за предпочитане пред разработването или развитието на отрасли, които биха донесли стократно по-големи приходи в обозримо бъдеще. Това е една тема, към която ще се връщам постоянно, защото тя е типична за целия черен континент. А някои български политици биха могли да видят необратимия краен резултат от действията си ако вместо на Лазурния Бряг дойдат до Африка – но да не ставаме празни мечтатели, а да се върнем към реалностите.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания