Мавритания › Нуакшот

Намерих подслон във фундука (хотел) на един алжирец, който за да качи цената се оплака че бизнесът му не вървял добре, а срещу 8$ получих малка спартанска стая, която въпреки всичко бе по-уютна от досегашните ми квартири. Неизвестна част от хората в Нуакшот са само номади – те идват и заминават нанякъде, така че никому не е ясно, колко точно е населението на столицата. А площта й е направо огромна, както се разбра докато влизах към центъра. Затова зададох следния логичен въпрос на алжиреца – Имаш ли карта на Нуакшот? Той ме погледна, малка искра светна в очите му и след това почти като картечница отговори бързо и гордо – Не… но имам карта на света!!! Няма да забравя как индийците смятаха, че българската валута е по-силна от индийската, само защото едно евро е 2 лева, а не 50 – колкото рупията. Министърът им на финансите беше казал – искам да доживея времето, когато 1 рупия ще върви за 40 долара. По същия начин алжирецът смяташе, че картата на света е способна да надцака всякакви други карти – били те на Нуакшот, на пустинята или на всичко с по-малки размери. Някои фрази са като късчета самородно злато… А аз обиколих града и без карта. Най-голямата му забележителност е олимпийския стадион (когато МОК обещае олимпиада на Мавритания него със сигурност вече няма да го има) и също народния музей, към когото водят единствените 3-4 табели в центъра на столицата. Както във всеки град по тези паралели, най-впечатляващата гледка е пазара и хората около него. Там са разбитите таксита, обущарите и сарафите. Там от сергиите на месари стърчат бутове с мухи, камилски крака и кози глави, там многобройни шивачи седят на работните си места и изработват бубу – национално облекло, подобно на чувал с везан джоб на гърдите, което винаги е само в син или бял цвят. Тюрбаните на главите на мъжете са също само бели и черни, а жените се обличат по-шарено, но в сравнение със страните от сахелския пояс Мавритания е едноцветна страна. След няколко дни реших да продължа към Сенегал.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 12 - Езерата Ремолис. Езеро, пряспа... поне избягахме от мъглата в посока Испания.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia